16.05.2008 г., 20:55 ч.

Ти го откри 

  Есета » Любовни
1873 0 2
 

   Ти го откри


   Когато те види, сърцето ми се усмихва. Очите ми блясват. Сякаш слънцето грее най-силно покрай мен, когато очите ми те зърнат. Аз сияя и радостта извира от душата ми, когато си до мен. Пробуждаш най-доброто от сърцето ми. То се смее. От него изхвърчат искри топлина. Ти намираш най-скритото чувство в мен, което е забравено или заровено надълбоко в сърцето ми. Това е любовта. Тя ме кара да страдам или ме прави щастлива. Отдавам се единствено на красотата и детайлите в живота покрай мен. Душата ми очаква да те види само за миг, за да бъде радостна и щастлива. Свежест и ярка светлина летят покрай мен. Като цвете, което разцъфва или плодовете на едно дърво, зреещи под слънцето. Чувствам се като облаците, които се носят свободни в небесата. Отключваш в мен енергия и пробуда за живот. Ти си прекрасният виновник за най-съкровеното ми чувство. Любовта! Ти го откри!  

Знам, че много хора ще кажат, че е много кратко, за да е есе, но такова си е...

© Мария Грънчарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е.Чувствено, но не мисля, че е есе.Липсва сруктура, а и е прекалено кратко.
  • Разкошно есе..това е формата на писане...
    твоята...поетична проза...чудесна емоция носи...!
    с обич, Мария.
Предложения
: ??:??