Ти никога не си бил тук!
Изчезна като вик в тишината... Стопи се кротко, бавничко и мило... незапомнено, епично и даже малко грозно.
Изгуби се като стара, нежелана брошка от някой си роднина, някоя кутия, в нечие старание... Изгуби се като усмивка, като една изстрадана усмивка, но тъй простичка и нежна, и толкова различна.
Потъна... а след тебе не остана нищо. Все същия остана - като кал. Все същия - безсмислен, но обичан и все толкова кръвожаден звяр.
Загуби се, а не виждам смисъл да тичам след тебе и може би е странно, че съм още тук. Забравям те, изтривам те - напразно... Ти никога не си бил тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
