@
Представи си един голям компакт диск -
на равната му повърхност е записан твоя живот:
всичко, което вече ти се е случвало или е можело да ти се случи;
всичко, което ще ти се случи при един или друг твой избор.
също като в компютърна игра,
в която Програмистът е предвидил различен резултат
на всяка твоя различно бърза реакция.
Получаваш наградата да отидеш на по - високо ниво,
когато намериш най - добрия път към целта.

Такъв е и Животът - компютърна игра, записана на CD.
Основната Цел на твоя живота Тук и Сега
е да стигнеш до Високата Порта
качествено Нов Човек, при това,
по Най - Добрия Път.

Най - добрият Път е твоята Съдба.
По този Път или криволичиш,
или лазиш,
или тичаш,
или летиш - ти правиш своя избор.
Раждаш се на този свят слепоок, като малко коте.
Жари пясъкът на пустинята твоите нежни лапички.
Пълзиш_ходиш_подскачаш,
плачеш понякога.
Полагаш много усилия, за да докоснеш с муцунка хоризонта,
а той само миражно изглежда, че е наблизо.
Импулсът към Светлината, кодиран в теб от други животи,
ти дава Силата.
Вярната посока уцелваш с вродения си Усет.
Слепешката намираш манна небесна и диви ябълки - кисели, сладки.
Това е твоята нова духовна храна.
Тръпнеш от радост при всеки полъх на промяната.
Духа вятърът, превръщащ се понякога в пясъчна буря.
Тогава можеш да загубиш следите от Пътя.
Понякога измамници се оказват бурните ти чувства:
"Мини пряко, по - бързо е" - ти казва лъжлив вътрешен глас.
Напускайки пътя, ти нарушаваш Хармонията
между твоята лична Съдба и твоята Участ.
Връщаш се или се въртиш в кръг.
Проклинаш Бога, че те е изоставил,
че безчувствено и безучастно те наблюдава,
забравяйки че ТИ, единствено ТИ си взел решение да минеш по кратката пътека.
Падаш_ставаш,
падаш_ставаш,
падаш...
Оставаш да лежиш в смирен размисъл и медитация.
И Го чуваш.
В някой момент осъзнаваш, че чуваш собствения си глас,.
защото ТИ си Той,.
защото ТИ си частица от Него,.
защото, едва прогледнал, виждаш в локвите на пустинята,
Себе си в Него
и Него в Себе си.
Ставаш.
Вече си пума -
гъвкава, ловка, въплъщение на жива енергия.
Сменя се панорамата -
пътеката в пущинака вече е камениста.
Отново си на гравния Път, който нарекохме Съдба.
Вече можеш да си играеш с нея,
да я променяш,
защото вече си синхронизирал своята Съдба със своята Участ.
Все по - рядко вкусваш от дивите плодове на късмета,
защото разбираш, че късметът за теб вече не съществува:
ти сам управляваш Съдбата си,
сам прорязваш Пътя през камънака.
вече не те вълнува песента на Птичката на Щастието,
която често кацаше на лявото ти рамо - защото разбираш:
няма щастие или нещастие,
има Съдба
има Мисия
има Предопределение.
има и Избор - твоят Свободен Избор.
Вече имаш следовници по пътищата, прокарани от теб.
Вече не те впечатляват хленчещите:
"Искам те. Ела. Аз съм нещастна вдовица. Имам нужда от теб",
Защото това са хора, които сами са избрали своя път да бъдат такива,
защото такива хора те отклоняват от Пътя, от твоята Съдба.
"Дай пет лева и ще ти гледам на ръка. Всичко ще ти кажа",
казва някой от тълпата, следваща те отстрани на Пътя.
но ти нямаш нужда от гадатели и пророци -
сам си прокарваш Пътя на Съдбата.
Знаеш, че твоя Път е толкова дълъг и широк.
Колкото са големи мечтите ти, целите ти, идеалите ти.
Вече си Човек -
Човек сред хората.
Вървиш по Пътя с гордо вдигната глава като Човек,
който знае и следва Съдбата си:
ЗАЩОТО си правил винаги най - добрия избор;
ЗАЩОТО си реализирал всичките си потенциали;
ЗАЩОТО си развил способностите си до съвършенство;
ЗАЩОТО не те е задоволявало просто да си добър човек;
ЗАЩОТО си направил Себе Си най - добрия Човек - Лидер;
ЗАЩОТО си бил еднакво полезен и на себе си, и на обществото;
ЗАЩОТО всичкото това и още много други неща си правил с Любов;
ЗАЩОТО си трансформирал човешката земна любов в Безусловна Любов;
ЗАЩОТО имаш правото да влезнеш гордо изправен през Голямата Порта;
ЗАЩОТО там ще видиш Светлината - края на твоята цел в този живот,
която няма да изгори подготвените за нея твои зеници.

Достигаш хоризонта с Портата и малко преди Тя да се отвори,

ОСЪЗНАВАШ.

Просветва ти лампичката, че
целият извървян Път
по който си следвал
Съдбата си,
Мисията си,
Предопределението си
е всъщност било...

ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ,

ПЪТ КЪМ ИСТИНСКО ТВОЕ АЗ,

че твоята Мисия е гонела една единствена Цел по Пътя към Портата:

ДА ПРЕМИНЕШ С НОВО КАЧЕСТВО

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

и преди да те прегърне

Създателят;
Богът;
Аллах;
Йехова;
Великият Архитект на Вселената;
(и прочие, което е едно и също)

преди да се слеете в ЕДНО с Него,

ТИ ОТНОВО ЩЕ ИМАШ ВЪРХОВНИЯ ИЗБОР:

дали да останеш там, във Цялото, като Частица от лъчисти кванти и от там, от "небето",

с прожектор да осветяваш пътя на лутащите се из пустинята хора;

или пък,

когато решиш

да се върнеш сред хората

като Човек и/или като Учител.