Връзката на тийнейджърите с техните родители

        През целия си живот човек минава през безброй изпитания и трудности. За различните възрасти проблемите са различни. Няма кой да говори за проблемите на много малките деца, защото докато пораснат, те забравят какви точно са били техните трудности. Сигурно да достигнеш играчката си на 3-4 годишна възраст е било толкова сериозно, колкото да достигнеш мечтата си за работа на 30-40 години. На 13-14 проблемите също не са толкова сериозни, но и никой по-възрастен не желае да погледне на тях като на истински проблеми. Всъщност обаче е много важно как точно ще ги разрешиш на тази възраст, защото през тези години започваш да ставаш човек и да осъзнаваш всичко случващо се около теб.               Децата (включвам и себе си) бързат да пораснат и действията им не отговарят на годините. Така психиката ни се изкривява и в опитите си да се държим като по-големи и да накараме другите да гледат на нас като на по-големи, губим представата си за това какви сме всъщност. Най-лошото е, че вече дори не усещаме, че преиграваме в държанието си. То става нормално и така порастваме преждевременно. Има толкова много разочарования в живота на тийнейджърите. 
           И всеки път, когато някой от нас се опита да сподели за проблемите си, отговорите са едни и същи „Какви толкова проблеми можеш да имаш на 15?!” Нормално е, след като един път си направил опит да споделиш нещо и ти отговорят с такъв въпрос, изразяващ пренебрежение, да не направиш втори опит. След това родителите се сърдят, че не споделяш с тях, а всъщност вината е тяхна. Ако родителите се опитат да се държат по-скоро като приятели понякога, връзката между детето и тях става много по-силна. Ако по-възрастните обръщат повече внимание дори и на дребните проблеми на децата си,  нещата  нямаше да са толкова зле.
          Тийнейджърите имат много проблеми, просто защото на тези години допускаме най-много грешки. А дори и да не са толкова сериозни грешките, ние винаги се тревожим. Още повече обкръжението от хора, което ни заобикаля, както и самото време, в което живеем, са отвратителни. Децата за озлобени и крайно завистливи. Всичко е конкуренция. Малко хора имат истински приятели. Всички говорят с цел да злепоставят някой друг. Затова наистина си е страшно да допуснеш грешка. Било то относно момче, неподходящо облекло или реплика. Хората са повърхностни. Дори блузата, която си облякла, някой ден може да бъде тема за разговор на момичетата, носещи маркови дрехи, поне седмица. Всяка история за нечия грешка бива украсена, просто за да събуди интерес в повече хора. Така всеки, който се впечатлява от полу-измислената история, я разказва и на още някой, който украсява още и още. Всичко се предава от уста на уста и накрая целият град говори за човека Х и всички го сочат с пръст. Лошото е, че тази черта „клюкарстване” по принцип типична за момичетата или жените все по-често се появява и при момчетата.
           Всички тези дребни неща са премеждия и проблеми за тийнейджърите и мисля, че не се обръща достатъчно внимание на тях. Всичко е в състояние да разтревожи един тийнейджър. Уязвими и наивни сме. Доверяваме се лесно и често резултатите от това изобщо не са добри. 
           Тъжно е, че има деца без родители, които дори и да искат, няма на кого да споделят. Има семейства, в които всичко изглежда перфектно. Децата се разбират с родителите си, но всъщност те не говорят с тях за нещата, които ги вълнуват и родителите не са наясно какво всъщност се случва с децата им. Рядко срещаните семейства са тези, в които децата говорят чисто приятелски с родителите си и родителите не дават съвети от времето, в което те са живели, а се опитват да влязат с положението на детето и да му дадат съвет.
            Родители, подкрепяйте децата си морално, а не само финансово.  Предоставяйте им възможност да споделят с вас, а не да го правят само с приятели. Но в днешно време има малко хора, които могат да бъдат истински приятели и не е гаранция, че децата ви са попаднали на такива. Направете така, че и вие да сте техни приятели, защото така е сигурно, че няма да бъдат излъгани. Вие няма да завиждате на успехите им, или да злобеете за неуспехите им. Интересувайте се повече от младото поколение, за да не давате закостенели съвети на децата си и им помагайте. Те имат нужда от вас, макар че не го осъзнават.
            И все пак, връзката е двустранна. Колкото и усилия да полагат родителите, ако отсрещната страна няма желание, нищо няма да се получи. Нека и децата да влагат малко повече старание. Не се отдръпвайте от родителите си, защото смятате, че те са стари и нищо не разбират. Опитайте се да споделяте с тях и ще видите, че те са преминали през всички тези неща, които ни тревожат в момента.