Дълго мога да залъгвам себе си... Да отричам нещо или да създам друг свят, в който изглежда действително каквото си намисля. Разбира се, че мога да живея в него - като върховен владетел на всичко, подчинено на най-съкровените ми копнежи... Никой не ме спира да изграждам безвъздушни пространства, изтъкани от празните ми илюзии, но и никой не е истинска част от тях. Те са просто безвремие, което е само мое и аз се губя из лабиринтите му, но пък е толкова красиво. На това място не боли „онзи момент“, в който той си тръгна.
...в тази нова вселена, докосващите кожата ми сутрешни лъчи, се сливат с ръцете му и нежно чертаят това, което той желае, върху тялото ми. Не съм виждала по-красива картина – искам да потъна в нея! Дори не съм сигурна, че зная как да обясня споделената тишината с този човек и как тя изпълва цялото ми същество с отговори. Може би се губя в него или напълно сигурно съм се разтворила в образа му, но точно сега това няма значение. Когато съм в ръцете му светът е красив, а а ...