Имам нужда някой просто да ме хване за ръка и да ми каже
"С теб съм"... Имам нужда просто от една подкрепа... Усмихвам
се и въпреки че почти нищо не върви, въпреки че почти нищо
не е наред, усмивката ми е истинска... Тя е единственото, което
ме радва... Единственото, с което мога да зарадвам хората около
мен... Тя ме крепи, дава ми сили... Помага ми, въпреки всичко, да
продължа да вярвам, че всичко ще се оправи, че баща ми отново
ще е щастлив, че баба ми ще оздравее и че ТОЙ ще бъде до мен... Да,
отново става дума за Него... Човекът, който може да ме разстрои
повече от всички други проблеми... Този, който ме прави
щастлива толкова бързо и толкова лесно, с толкова малко
усилия... Този, който само с присъствието си ме кара да забравя
за всички проблеми, провали, падения... Този, който, без да знае,
ми дава най-силната подрепа... Този, който ме изправя само с
поглед, когато се пречупя... Да, пристрастена съм към Него, така
както не съм пристрастена дори и към шоколада, без който не
мога да живея... Действа ми като наркотик, а аз се държа като
че ли съм зависима и не съм си взела дозата, когато е далеч...
  Ето... дори не мога да се съсредоточа... Почнах да пиша за едно, а 
накъде отпътувах... ТОЙ, ТОЙ и пак ТОЙ!... Устните, очите,
смеха... ПРЕКРАСНИ!!... НЕЗАМЕНИМИ!!... Умът ми е превзел и
не мога да го избия от там... НЕ ИСКАМ!... Искам да му кажа
нещо, но не смея... Губя всичко, но не мога да го преодолея...
Искам го... АДСКИ силно го искам... Искам просто да е до мен...
Имам нужда от него... Той, той... Той е този, който може да ме
зарадва така, както НИКОЙ друг не може... Хиляди пъти се
връщах в миналото... Хиляди пъти сравнявах него с други, но
НЕ!... База за сравнение НЯМА... Не могат да му стъпят и на
малкия пръст... Божее, какво ми направи?!... Това ли е
чувството, което хората наричат влюване??... Това ли е
вълшебното чувство, което те кара да летиш??... Защото аз не
летя, аз направо се рея... Всичко е толкова слънчево, светло...
ПРЕКРАСНО!!... Когато е до мен, ме отнася в един таен, красив
свят... Едно сладко бягство, което не искам наистина НИКОГА да
свършва...