Толерантността... Още преди да започна да пиша това есе, се замислих колко от връстниците ми и въобще колко хора в днешно време съзнават значението на тази дума, имат ли представа в какво се проявява тя и откъде започва. В най-общия си смисъл толерантност е синоним на търпимост. Бихте ли се съгласили, че ние – хората, живеещи във високотехнологичния, сив и лишен от висши идеали, издигнат на пиедестал 21 век, проявяваме търпимост един към друг?! Е, аз не бих… Толерантност означава да уважаваш другия, независимо кой е той. Толерантността започва с изслушването му, не с грубото потъпкване на достойнството му, не с опит за омаловажаване  разбиранията и чувствата му, колкото и да са неразбираеми те за нас.
      В днешно време хората общуват все по-малко помежду си. Всеки е прав за себе си. Неговите мнения и амбиции са в курс пълен напред и скорост, съобразена единствено със стремежа към власт и хегемония. Неизвестна е обаче крайната цел на зададените параметри. Докъде би ни довело властолюбивото, алчно и нехайно към останалия свят поведение?!  Според скромното ми мнение този ни подход към света би породило  застрашаваща живота липса на романтика  и риск от  масови унищожения на приятелства, усмивки  и любови.                           
    Следващият логичен въпрос е кои фактори предизвикват подобни влияния в същностния ни светоглед, какво поражда жаждата за власт и доминация  у нас, кое ни отнема утопичните мечти и ни кара да забравим, че всички сме хора?!  
   Жестоко е да подлагаш някого на унижение просто защото е различен – вярва в бог  Хун Ахау (принцът на демоните в митологията на древните маи) - непонятен за теб, корените му са от далечен Занзибар, прическата му би била модерна по времето на кановете,  дрехите му са подходящи за роля в някоя шекспирова пиеса, а музиката, която слуша е от 70-те... Всичко това са просто подробности, дреболии, за които може да има убедително обяснение. Нужно е само да дадеш шанс на този човек, може би светогледът му не е толкова невъзприемчив и  осъдителен. Нищо чудно там си открил някоя частица от себе си. Това е толерантността – в известен смисъл емпатия. Способност да погледнеш света през нечий друг поглед, оставил първичните предразсъдъци, открехнал частица от сърцето си.        
    Виновниците за нетолерантното и  небрежно отношение са заобикалящите ни грозота и студенина. Непосилно за повечето хора е да се потапят в чуждите чувства и грижи, когато те самите носят също толкова тежко бреме.
Почти невъзможно е да бъдеш  авантюрист, мечтател, готов да покори света, когато грозотата на суровия свят те поглъща всеки ден. Прибираш се у дома и на влизане в блока биваш посрещнат от хладните решетки от арматурно желязо, обхванали прозорците на първи етаж, та дори на втория. Тези решетки са израз на недоверие, страх от самите нас. За да бъдеш толерантен, трябва да бъдеш хуманист, трябва да бъдеш доверчив, а понякога и сляп за някои факти.
 Заобикалящата  действителност  угнетява и озлобява  хората, ограничава ги в набързо сковани рамки без художествена стойност.  Малцина осъзнават това и опитват да повлияят на скучния релеф със своето съкровено изкуство, да разпрострат пред помръкналите погледи  една различна реалност – красива по своему, но нереална, като картина, получена от калейдоскоп. Често тези творци биват отличавани като различни и се оказват в позицията на масата странни хора, към които останалите проявяват  толерантност в най-малки дози.  
     Толерантност в днешно време проявят най-извисените, надарените с най-голямо сърце и вътрешна сила. Те са пламъчето, проблясващо в тъмнината и студенината на обществото. Аз, както много други хора, съм върл привърженик на оптимизма и вярата. Те поддържат духа, колективната надежда и доброта. За да проявяваш толерантност трябва да бъдеш преди всичко добър човек.  Да проявиш толерантност означава да проявиш доброта!