И никога няма да съжалявам, че съм такава различна и странна...
И никога няма да седна да се вайкам защо не ме харесват такава...
Не ме харесват такава, защото не съм еднаква, прозрачна и проста...
Не съм и лесна, не съм и предмет... Както повечето момичета предпочитат да струват в мъжкия свят...
Една мебел, вече безинтересна, изтъркана от неговите ръце...
И никога не бих се променила, за да се харесам на някого, защото ако не съм аз, ставам безлична, безинтересна, безвкусна...
Ах, грозно е да видиш едно момиче да се жалва и да си мисли, че от никой не е оценено...
А интересно е да видиш как тя сама разсъждава и мисли и естествена мисъл влага в своите чувства...
Ала таз девойка си мисли, че като сложи една дузина грим, ще е невероятна, красива, прекрасна, неповторима и пр.
Но страшно греши, тя ще е черна в душата, като черния молив, който слага...
И личи си, защо всички момичета са еднакви, личи си, че всички са прозрачни и лесни...
Защо казвам момичета??? ...