8.04.2007 г., 23:31

това което чувствам

2.4K 0 3


Понякога никой не може да те разбере и ти се иска да се скриеш в някой тъмен ъгъл на някоя закътана стаичка и да не се покажеш до края на живота си! Понякога ти се иска някой просто да те изслуша, но такъв не се намира! Понякога ти се иска някой да те прегърне, да усетиш, че има кой да те закриля и подкрепя! Това са простичките неща, на който човек би се зарадвал в труден момент! Но дали някой би го разбрал как се чувства? Дали той би се осмелил да сподели на някого какво чувства, от страх да не го предадат? Защо всичко е толкова сложно? Защо трябва да се стига до подтискане на вътрешното “аз”?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото понякога от страх криеш себе си и това което криеш вътре в теб, но въпреки всичко винаги го има този Някой.
  • Тежки мисли...Но наистина просто търси хубавото във всеки,предателите не можеш да ги познаеш,обикновено са най-близо до теб, а приятелите - те идват при теб, когато всички други бягат!Така че остани себе си, вярвай, че има кой да те прегърне и той ще се появи,когато най-малко очакваш
  • Въпросите са много, но отговорите за тях - малко.Не се замисляме достатъчно върху това,което ти си засегнала в творбата си.Често страхът парализира останалите ни сетива и се затваряме в себе си,но ако превъзмогнем несигурността и затворим страха в неговата собствена клетка, ще се радваме пълноценно на живота. Макар да е кратко произведението ти, то предизвиква замисляне над много неща.Браво!

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...