Начинът, по който преживяваме едно събитие, начинът, по който го възприемаме, зависи и се определя от гледната ни точка, от това през какви очи го наблюдаваме, докато ни се случва.
Нека да илюстрирам тези твърдения с един прост пример от практиката.
Майка ми ми беше дошла на гости за известно време. Аз живея в къща. На първия етаж на къщата ми живее моят дядо. Майка ми и дядо ми не се разбират от дълго време. Майка ми отиде на кафе и до магазина да напазарува сутринта, аз от своя страна си взех душ, след това направих двадесетминутна медитация, след което пристъпих към един процес, в който на лист хартия записах нещата, за които съм благодарен в живота си. Към края на тази цялата практика се чувствах пълен с живот и виждах хубавото навсякъде около себе си. Изправих се и погледнах през прозореца си. Дядо ми метеше улицата пред нас, а майка ми точно в този момент се прибираше с покупките си. По нея тичаше едно куче и игриво се закачаше, като се надяваше на някаква храна. Майка ми очевидн ...