28.03.2009 г., 12:23

Този луд свят

1.6K 0 4

 

 

                Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот.  А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.

                Е, новото бюро е по-малко, по-нестабилно, дори клавиатурата съм събрал до монитора. Защото ако е на мястото си, плъзгащият плот се клати и ме разсейва като съчинявам някоя история.

                

                 Ама ще свикна. Човек свиква със всичко, пък и на кого да се оплача.

                 Освен на белия лист.

 

                 Традициите не са това, което бяха.

                 Ще следваме новостите, макар това да ни кара да сме нестабилни и малко да се кандилкаме.

                 Важното е да сме в крак с модата.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма нищо странно. Сядаш на клавиатурата, накъдето те отнесе , натам се лашкаш. Само трябва мярка, все пак.
  • Странен повод за размисъл и споделяне. Всъщност, заглавието ми напомни за един чудесен стар филм на Холивуд: "Този луд, луд свят". Изключителна комедия.
  • ...Модата е лудост, модата е стрес
    всички я прегръщаме,
    с буен интерес,
    не че ни харесва, а защото тя
    има си едно предимство -
    прави за смях..."
  • Ами не съвсем...Аз например не си заменям за нищо старата и шумна клавиатура. Другите, с гумените клавиши, са ми много неудобни и гадни.
    Понякога сме смешни в опита си да се вписваме и да сме модни.

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...