Светът на илюзията е необятен, както безгранична е и мечтата, и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, и изгражда възможността човекът да се чувства свободен. В света на илюзиите човек разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защото въображаемият свят е отражение на мечтата за хармония, която липсва в реалността и стремежът да бъде вписана в нея, неизбежно поражда съпротива, а понякога и трагикомични резултати, както е в случая с Дон Кихот.

Той не приема испанската действителност и не иска да я признае. Той има свое виждане и измерение за света и при сблъсъка на неговия илюзорен свят с обкръжаващата го действителност, се пораждат недоразумения. ТОВА РАЗМИНАВАНЕ М/У РЕАЛНИЯ СВЯТ И ВЪОБРАЖАЕМАТА ПРЕДСТАВА ЗА НЕГО РАЖДА КОМИЧНОТО В РОМАНА. Прочетените рицарските романи са накарали героя да си представи, че участва в тях. Той се превръща в рицар и първият знак за новото е смяната на името. Алонсо Кехана се преименува в Рицарят на печалния образ - Дон Кихот. Има си дама на сърцето, храбър кон и оръженосец като всеки средновековен рицар. Когато храбрият рицар види някого в беда, той се втурва да му помогне и посвещава всеки подвиг на своята Дулсинея. Рицарските романи завладяват разума на героя и той започва да извършва подвизи, които в истинския свят са нищожни. Дон Кихот е над 50 годишен мъж, мършав, грозен и смешен. Копието му е ръждясало, шлемът на Мамбрино е бръснарско легенче, а бойният му кон Росинант е една дръглива кранта. Пълна противоположност на рицар, който обикновено е млад, красив и строен. В другите романи героят се завръща победител от своите пътешествия, а рицарят на печалния образ винаги търпи поражение и след всяко приключение е пребит от бой. Дебелата грозна селянка с пъпчиво лице, наречена от Дон Кихот Дулсинея няма нищо общо с благородната дама на рицаря от другите романи. Безбройни са чудноватите и странни дела на героя, както и последствията от тях: борбата с вятърните мелници, които приема за великани, нападението на стадото овце , което взема за неприятелска войска, а пострадалите овчари го пребиват с камъни.

В образа на Дон Кихот можем да открием също така и сатира. Той остава неразбран от съвременниците си, казва много мъдри мисли, които наистина не са за времето си, но все пак са верни и истински, остават нечути и неразбрани. Отритнат от обществото, той може единствено да бъде рицар, борещ се за правдата и истината, но това не е актуално.

Дон Кихот е луд по свой много хубав начин. Може да е опасен за другите и за себе си, но той е добър, мъдър, благороден и смел и преди всичко той има желание да помага на света, който го заобикаля, макар светлия му идеал за справедливост и свобода да подлежи единствено на преосмисляне.