2.03.2013 г., 20:48  

Трети март

5K 0 10
1 мин за четене

ТРЕТИ МАРТ

 

 

     Тази дата е белязана със знака на величието в живота на нашия народ. След нея България отново възкръсва от пепелищата на робството и връща своя статут на самостоятелна държава. Но пътят до тази свещена дата е дълъг и трънлив. Той минава през закътаните планински манастирчета, за да запази езика и вярата ни, той лъкатуши между канарите и непристъпните усои, за да отгледа духа ни и да съхрани силите ни, той като мътна река влачи труповете на дръзналите си за свобода синове и дъщери, броди из Атонските планини, обикаля Белградските легии и Браилските подземни кафани...

     За да достигне до онзи трагичен и огнен Април на 1876 година – предсмъртният крясък на една обидена нация, който предизвика гримасите и на най-доволните и равнодушни галеници на Великите сили, стресна ги и ги осъди!

     Това от една страна, а от друга – Бенковски го каза с пророческия си глас: „Ние отворихме такава рана в сърцето на тирана, която никога не ще зарасне!”

     После Ботев изпрати писмо по „Радецки” до цивилизована Европа.

     После дойде дядо Иван със своите славни мужици и нашите смели опълченци.

     Подвигът, подплатен с огромни човешки жертви, ужаси и страдания.

     Битките до смърт за всяка педя, долина, паланка, село, град... Плевен, Шипка, София, Стара Загора, Филибè...

     И, слава Богу – Сан Стефано!

     Затова нека на всеки трети март, ние, които се чувстваме все още българи, да свеждаме глави пред всички, които по един или друг начин са допринесли за възкресението българско, без значение дали те са монаси, революционери, народни будители, руси, румъни, финландци, бедни или богати!

     И нека да вдигнем гордо глави, за да покажем, че искаме постоянно да живеем свободно в една свободна страна, такава, за каквато дадоха живота си нашите национални спасители преди 135 години!

     И да помислим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав финал.
  • Честит национален празник, Ачо!
    Особено ми харесва завършекът на есето ти:"И да помислим..."
  • На всичкото отгоре си и нагъл... Помолих те да не ме занимаваш със себе си и съм сигурен, че не съм единствения в сайта.
  • Честит Празник, Ачо!
  • Ангеле, ми пиши си у тефтера, като не искаш да те четат, аз съм тук - за разлика много други потребители, И да чета, и да споделям мнение, а не да публикувам на килограм и да чакам да ме тупат по рамото.
    И е хубаво преди да се публикува нещо да се осмисли, а не да се публикува на всяка цена, нещо за което аз нямам никаква вина...

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...