Трети март
ТРЕТИ МАРТ
Тази дата е белязана със знака на величието в живота на нашия народ. След нея България отново възкръсва от пепелищата на робството и връща своя статут на самостоятелна държава. Но пътят до тази свещена дата е дълъг и трънлив. Той минава през закътаните планински манастирчета, за да запази езика и вярата ни, той лъкатуши между канарите и непристъпните усои, за да отгледа духа ни и да съхрани силите ни, той като мътна река влачи труповете на дръзналите си за свобода синове и дъщери, броди из Атонските планини, обикаля Белградските легии и Браилските подземни кафани...
За да достигне до онзи трагичен и огнен Април на 1876 година – предсмъртният крясък на една обидена нация, който предизвика гримасите и на най-доволните и равнодушни галеници на Великите сили, стресна ги и ги осъди!
Това от една страна, а от друга – Бенковски го каза с пророческия си глас: „Ние отворихме такава рана в сърцето на тирана, която никога не ще зарасне!”
После Ботев изпрати писмо по „Радецки” до цивилизована Европа.
После дойде дядо Иван със своите славни мужици и нашите смели опълченци.
Подвигът, подплатен с огромни човешки жертви, ужаси и страдания.
Битките до смърт за всяка педя, долина, паланка, село, град... Плевен, Шипка, София, Стара Загора, Филибè...
И, слава Богу – Сан Стефано!
Затова нека на всеки трети март, ние, които се чувстваме все още българи, да свеждаме глави пред всички, които по един или друг начин са допринесли за възкресението българско, без значение дали те са монаси, революционери, народни будители, руси, румъни, финландци, бедни или богати!
И нека да вдигнем гордо глави, за да покажем, че искаме постоянно да живеем свободно в една свободна страна, такава, за каквато дадоха живота си нашите национални спасители преди 135 години!
И да помислим...
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубав финал.
-
Честит национален празник, Ачо!
Особено ми харесва завършекът на есето ти:"И да помислим..." -
На всичкото отгоре си и нагъл... Помолих те да не ме занимаваш със себе си и съм сигурен, че не съм единствения в сайта.
-
Честит Празник, Ачо!
-
Ангеле, ми пиши си у тефтера, като не искаш да те четат, аз съм тук - за разлика много други потребители, И да чета, и да споделям мнение, а не да публикувам на килограм и да чакам да ме тупат по рамото.
И е хубаво преди да се публикува нещо да се осмисли, а не да се публикува на всяка цена, нещо за което аз нямам никаква вина... -
Димитре, започваш да ми досаждаш вече с твоите неадекватни критики, не ми е приятно да споря с тебе и ще те помоля да не влизаш повече в страничката ми. Пък и не ми е в характера да нападам беззащитни хора.
-
Виолета, имаме си дата, на която се покланяме на падналите за свободата на България - 2 юни, ако не знаеш, а в последните редове на това есе прозира чуждопоклонничество, което е недопустимо за един национален празник.
-
Да се поклоним пред всички,които са дали живота си за България!Преди Трети Март не е имало Българска държава.Тази дата слага началото на Третата Българска Държава.Затова Трети Март е Национален Празник!
-
"И нека да вдигнем гордо глави, за да покажем, че искаме постоянно да живеем свободно в една свободна страна, такава, за каквато дадоха живота си нашите национални спасители преди 135 години!
И да помислим..."
Ангеле, този цитат много ми прилича на един дописан куплет в националният ни химн от близкото минало - "С нас Москва е в мир и бой..." цитирам по памет.
Друг е въпросът, че 3 Март (лично мое мнение) съвсем не е най-значимата дата в новата ни история и не мисля, че трябва да е национален празник.Защото, ако следваме историческата хронология, санстефанска България е просъществувала само около 3 месеца, демек - до берлинския договор - 1-13 юни 1878 година. Много по би ни отивало 6 или 22 септември да са ни национален празник - дати, много по български от 3 март.
...иначе, на който му харесва, да си празнува, повод е... -
Да си спомним, да се поклоним, но и да помислим за настоящето и бъдещето си и дано най-сетне да можем наистина да се почувстваме свободни...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
