Трети март
ТРЕТИ МАРТ
Тази дата е белязана със знака на величието в живота на нашия народ. След нея България отново възкръсва от пепелищата на робството и връща своя статут на самостоятелна държава. Но пътят до тази свещена дата е дълъг и трънлив. Той минава през закътаните планински манастирчета, за да запази езика и вярата ни, той лъкатуши между канарите и непристъпните усои, за да отгледа духа ни и да съхрани силите ни, той като мътна река влачи труповете на дръзналите си за свобода синове и дъщери, броди из Атонските планини, обикаля Белградските легии и Браилските подземни кафани...
За да достигне до онзи трагичен и огнен Април на 1876 година – предсмъртният крясък на една обидена нация, който предизвика гримасите и на най-доволните и равнодушни галеници на Великите сили, стресна ги и ги осъди!
Това от една страна, а от друга – Бенковски го каза с пророческия си глас: „Ние отворихме такава рана в сърцето на тирана, която никога не ще зарасне!”
После Ботев изпрати писмо по „Радецки” до цивилизована Европа.
После дойде дядо Иван със своите славни мужици и нашите смели опълченци.
Подвигът, подплатен с огромни човешки жертви, ужаси и страдания.
Битките до смърт за всяка педя, долина, паланка, село, град... Плевен, Шипка, София, Стара Загора, Филибè...
И, слава Богу – Сан Стефано!
Затова нека на всеки трети март, ние, които се чувстваме все още българи, да свеждаме глави пред всички, които по един или друг начин са допринесли за възкресението българско, без значение дали те са монаси, революционери, народни будители, руси, румъни, финландци, бедни или богати!
И нека да вдигнем гордо глави, за да покажем, че искаме постоянно да живеем свободно в една свободна страна, такава, за каквато дадоха живота си нашите национални спасители преди 135 години!
И да помислим...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
