OtKrOvEni3 (Милкана)
9 304
11.11.2008 г., 8:08 ч.

Тя! 

  Есета » Лични
2039 0 11
1 мин за четене
Отрова, тя няма противоотрова.
    Разгражда се във кръвта, бавно прониква и изгаря вени, плът.
Тя е вирус.
За нея няма лек... Няма лекар, който да го открие.
    Няма наркотик, който да намали болката изгаряща от вътре.
    Няма Бог, който да те избави от нея...
    Има сълзи, има скръб....
    Дори прегръдките не помагат.
    Самотата... пристан или бездна?
    Спомените идват с тишината...
    Снимките напомнят за миналото щастие...
    Тук тихо е, а навън смях ехти...
    Болка изпепелява душата ми...
    ... с нажеженото си острие тя нарязва сърцето ми.
   Тя е тиха.
   Влиза без да я поканят...
   Идва ненадейно.
   Тръгва си с гръм и трясък...
   Нея никой не я обича, няма приятели,няма семейство...
   Тя отнема... Oтнема едно, а със него си отива всичко и не връща  нищо...
   Тя е крадецът, който никой съд не може да осъди...
   За нея присъда няма...!!!
   Тя ги раздава...
   Рано или късно всички при нея ще идем...
   Тя не е Радостта, не е  Любовта...
   Тя е... Смъртта.

© Милкана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??