Беше нежна и крехка, обичаща и обичана. Дълбоко в себе си беше построила крепост, криеше се там когато беше най-слаба, най-уязвима, криеше се там когато не искаше да виждат сълзите `и. Когато някой крадеше от нея. Взимаше `и цялата увереност, енергия и стимул. Открадна `и вярата, потъпка мечтите `и, накара я да се мрази, направи я неспособна да намери място, на което да се вдене. Тя, която събори цялата `и крепост до последното камъче. Тя, която хиляди пъти я остави без сили. Жената, която не `и подари дори една усмивка. Това беше "ТЯ".

Намираше сили да стане и да построи отново своята крепост. Дори по- здрава от преди.

Намираше сили да стане и да се усмихне. Дори и да не виждаше от пълните със сълзи очи.

Намери сили да продължи и да си върне загубеното. Намери увереността, любовта, стимула и вярата в приятелите си. Намери човек, който `и върна мечтите, който ги намери отново, когато имаше най-голяма нужда.

Намери човек, който я накара да се чувства обичана, който `и показа как да обича.

Сега отново има крепост, но много по- здрава. Бе нейзбежно щетите по камъчетата и тези по нея да изчезнат. Но се опитваше да ги прикрие, опитваше непрестанно. И успяваше, а Тя, само това чакаше. С нетърпение чакаше да се събере, да се изправи от земята и да продължи, след което отново да я събори и върне на дъното. Открадна `и всяка една усмивка, за да може да ги превърне в сълзи и омраза.