Търся те, а не те намирам... Поглеждам към небето, за да потърся очите ти - да, твоите топли кафяви очи, които блестяха като звездите... Но не ги виждам! Заслушвам се във вятъра, за да доловя смеха ти, този, който винаги ме караше да се усмихвам... Но не го чух! Помирисвам цветята, за да си припомня и твоя аромат, който винаги е бил много нежен... Но и него не усетих! Единствено те намирам в сънищата ми, от които не искам да се събуждам... Но се събуждам! Липсваш ми толкова много, че не намирам сили да се боря! Казват, че времето помага болката да стихне, но аз не мисля... Обичам те и се надявам наистина да има Рай и да ме чакаш там.
Търся те, а не те намирам... Толкова ми се искаше да те видя отново...
© Теодора Михайлова Всички права запазени