17.02.2007 г., 20:29 ч.
Улицата-късче от света
1 мин за четене
Улицата - късче от света
Светът е необозрим. Но ако искаме все пак да го обхванем с поглед, то нека се вгледаме в улицата. Тя е екран, на който мине та премине като на кинолента светът.
По витрините на магазините можем да узнаем житейския стандарт, по автомобилите- също. А по лицата на хората можем да прочетем дали са щастливи, удовлетворени или пък скръбни. Когато сме на улицата, можем да видим небето. Ако то е "нарязано", разделено от жици, аkо е ограничено от небостъргачи и прилича на правоъгълник - то това е светът на големия град. Ако небето се простира пряко над погледа ни, то се намираме след природата.
Как изглежда светът според улицата на която живея? Ще се опитам да ви го представя.
Aсфалтът на нашата улица е разбит, дупките по него се превръщат в локви ,когато вали. И става "весело", когато по нея профучи кола. Бедни сме, улиците ни не са хубави и гладки, но не сме и съобразителни. По тротоарите не можем да се движим спокойно: ако се загледаш, ще се спънеш в някоя сергия, на която се продава всичко - от книги до белъо. Търговията май е основната дейност в нашия свят. Но кой купува? Напоследък улиците на нашия град остават все по-безлюдни. Хората заминаха... към Италия, Испания... Тук трудно се живее. И по това колко повече опустява града, толкова повече разбирам, че животът тук е все по-труден.
Такова е късчето от света - улицата, на която живея. И ако по една част можем да съдим за цялото, то и светът, в който живея, не е привлекателен.
А и аз ( като всяко дете) си мечтая за приказни светове, за чисти, светли улици, за смях по тях. И се надявам, че това може да стане.
Светът е необозрим. Но ако искаме все пак да го обхванем с поглед, то нека се вгледаме в улицата. Тя е екран, на който мине та премине като на кинолента светът.
По витрините на магазините можем да узнаем житейския стандарт, по автомобилите- също. А по лицата на хората можем да прочетем дали са щастливи, удовлетворени или пък скръбни. Когато сме на улицата, можем да видим небето. Ако то е "нарязано", разделено от жици, аkо е ограничено от небостъргачи и прилича на правоъгълник - то това е светът на големия град. Ако небето се простира пряко над погледа ни, то се намираме след природата.
Как изглежда светът според улицата на която живея? Ще се опитам да ви го представя.
Aсфалтът на нашата улица е разбит, дупките по него се превръщат в локви ,когато вали. И става "весело", когато по нея профучи кола. Бедни сме, улиците ни не са хубави и гладки, но не сме и съобразителни. По тротоарите не можем да се движим спокойно: ако се загледаш, ще се спънеш в някоя сергия, на която се продава всичко - от книги до белъо. Търговията май е основната дейност в нашия свят. Но кой купува? Напоследък улиците на нашия град остават все по-безлюдни. Хората заминаха... към Италия, Испания... Тук трудно се живее. И по това колко повече опустява града, толкова повече разбирам, че животът тук е все по-труден.
Такова е късчето от света - улицата, на която живея. И ако по една част можем да съдим за цялото, то и светът, в който живея, не е привлекателен.
А и аз ( като всяко дете) си мечтая за приказни светове, за чисти, светли улици, за смях по тях. И се надявам, че това може да стане.
© Невена Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
чудесно есе!Браво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
