26.06.2006 г., 15:28 ч.

Умираме... 

  Есета
2761 0 3
4 мин за четене
Рицарят на Доброто
Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудите?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?
Ако не си, до кога ще чакаш щастието само да влезе в живота ти? Какво е щастието? След като не можеш да го пипнеш, как ще ми го посочиш, как ще го намериш? Куп въпроси без отговор. Цял живот се стремим към нещо, което не можем да достигнем, защото не знаем какво е. Борим се с цената на всичко, за да осъществим целите си и после се оказва, че то не ни е достатъчно и отново сме в борба за нещо повече. Желанията ни нямат предели и това ни кара никога да не сме доволни от това, което имаме. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Ами ако спрем за малко? Ако се огледаме? Не е ли възможно тук, някъке на дансинга на живота ни да срещнем щастието. Може би не е нужно да го гоним, а да спрем и да го изчакаме.
По добре се отпусни,
не танцувай толкова бързо,
животът е кратък.
А сега? Сега когат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Маринова Всички права запазени

Предложения
: ??:??