Усмихвам ти се
1 мин за четене
Нали знаеш онова чувство,от красивите мелодични песни ,които ти напомнят за
старите приятели и изгубените някъде мечти.Песните които натежават толкова много
в сърцето ти,че ги запомняш за цял живот и винаги чувайки ги заплакваш с
искренни сълзи,а в гърлото ти заства една буца сякаш.Песните на които се
замисляш за онова което си направил...и за онова,което ти предстои да сториш. Е
ти си една такава песен,тежаща в сърцето ми,напомняща безкраино много
неща,изклучително изстрадана и все пак недостижима втори път.Красива сама по
себе си,но всъщност носеща адска болка,която ме убива.Но знаеш ли аз отново стоя
пред теб и ти се усмихвам...при това не със фалшива усмивка,а с онази която
рядко показвам..онази която извира дълбоко в душата ми,за да я видиш.Начина по
които правиш нещата е някак странен.Всъщност ти целия си странен или може би си
прекалено обикновен.Не знам,но все пак те обичах по някакъв неясен начин.Обичах
те и се усмихвам като се сетя за теб,защото знам,че някога отново ще те видя и
всичко ще е наред макар да разби сърцето ми. Все пак човек не знае когато губи
какво печели..и когато печели какво губи.Ако хората винаги изпълняваха
обещанията си..досега щях да имам всички богатства на света,но от тях няма
смисъл.Независимо от това,че ти си минало аз седя пред теб и ти се
усмихвам,защото най-голямата добродетел на хората е взаимната обич и
прошката,която всеки има възможност да даде...
старите приятели и изгубените някъде мечти.Песните които натежават толкова много
в сърцето ти,че ги запомняш за цял живот и винаги чувайки ги заплакваш с
искренни сълзи,а в гърлото ти заства една буца сякаш.Песните на които се
замисляш за онова което си направил...и за онова,което ти предстои да сториш. Е
ти си една такава песен,тежаща в сърцето ми,напомняща безкраино много
неща,изклучително изстрадана и все пак недостижима втори път.Красива сама по
себе си,но всъщност носеща адска болка,която ме убива.Но знаеш ли аз отново стоя
пред теб и ти се усмихвам...при това не със фалшива усмивка,а с онази която
рядко показвам..онази която извира дълбоко в душата ми,за да я видиш.Начина по
които правиш нещата е някак странен.Всъщност ти целия си странен или може би си
прекалено обикновен.Не знам,но все пак те обичах по някакъв неясен начин.Обичах
те и се усмихвам като се сетя за теб,защото знам,че някога отново ще те видя и
всичко ще е наред макар да разби сърцето ми. Все пак човек не знае когато губи
какво печели..и когато печели какво губи.Ако хората винаги изпълняваха
обещанията си..досега щях да имам всички богатства на света,но от тях няма
смисъл.Независимо от това,че ти си минало аз седя пред теб и ти се
усмихвам,защото най-голямата добродетел на хората е взаимната обич и
прошката,която всеки има възможност да даде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ема Кирилова Всички права запазени
