Нали знаеш онова чувство,от красивите мелодични песни ,които ти напомнят за
старите приятели и изгубените някъде мечти.Песните които натежават толкова много
в сърцето ти,че ги запомняш за цял живот и винаги чувайки ги заплакваш с
искренни сълзи,а в гърлото ти заства една буца сякаш.Песните на които се
замисляш за онова което си направил...и за онова,което ти предстои да сториш. Е
ти си една такава песен,тежаща в сърцето ми,напомняща безкраино много
неща,изклучително изстрадана и все пак недостижима втори път.Красива сама по
себе си,но всъщност носеща адска болка,която ме убива.Но знаеш ли аз отново стоя
пред теб и ти се усмихвам...при това не със фалшива усмивка,а с онази която
рядко показвам..онази която извира дълбоко в душата ми,за да я видиш.Начина по
които правиш нещата е някак странен.Всъщност ти целия си странен или може би си
прекалено обикновен.Не знам,но все пак те обичах по някакъв неясен начин.Обичах ...