15.01.2005 г., 15:58 ч.

В броене на Коледите 

  Есета
5.0 / 1
1943 0 0
1 мин за четене
Днес е Коледа. Оставих го на вратата на летището и без да поглеждам към него изрекох:”Обичам те”. Той, със сълзи на очи, разкъсван между двете посоки, отвърна:”Ще се върна колкото е възможно по-скоро”. Колата тръгна, а с мен потегли и болката, и незнайното за тогава дълго очакване. С времето се сприятелих със страданието, а очакването все още не ми позволява вечер да заключа входната врата. Дни на безкрайно упование нахлуха в живота ми, а споменът за миналото замести мечтите и се превърна в начин на съществуване. В началото болеше силно, болеше физически... А сега?... Очаквам телефонът всеки момент да позвъни и той да ми разкаже за тазвечерното парти. Да сподели изживяването, на което в представите си бях свидетел и за което тръпнех дори повече от самия него. Въпреки хилядите километри се чуствах част от един свят, който някога ми принадлежеше. Телефонът звъни, а от устата ми се изплъзва:” Ще дойдеш ли за Коледа?”. Въпросът остава да виси за момент в тишината и изведнъж осъзнавам, че с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Всички права запазени

Предложения
  • Здравейте! Това е история за един край, сякаш забравен от Бога. Хората са загубили вярата, която пос...
  • За мен лъжата е, като паразит. Извънземно, което започва да ни превзема от момента, в който се осъзн...
  • Преди време ми попадна една статия от електронно издание, в която ставаше въпрос за възможността едн...

Още произведения »