5.08.2012 г., 13:19 ч.

В другия, вече бил живот 

  Есета » Философски
1240 0 1

Когато нямаш желание за любов, за ласки, за какъвто и да е живот и започнеш да бягаш, да се изплъзваш от ръцете, капейки всеки ден малко по малко, пред очите му застана тъмнина, и в тъмнината сякаш падна житце във земята и пося мисъл за невидени и видените неща, пося и страха, и съмнение започна да гризе съвестта дали в друг свят не живееше тя. В тъмното търси той светлина, и по пътя тръгна във времето назад, минавайки през тунели като влак, който излиза точно пред един прозорец, ярък свети, и отвътре, и отвън, и дава живот на клетата душа, търсеща пак любовта.

© Сиси Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има задълбочена мисъл и ярки зачатъци, но определно би било добре да се разгърне повече. Харесва ми потока на мисълта, който представлява есето ти, ако той полее житцето на труда ти с малко по - голяма словесност, ще пожънеш голяма реколта .
Предложения
: ??:??