В мислите за теб
Отново свивам тясното пространство,опитвам се да го превърна в птица.Обгарям въздуха по края и разливам надеждата върху тревата.По кожата ми още има следи от нечии устни.Тялото ми потръпва,когато спомените почукват,макар и само на вратата на сънищата ми.Изгасям свещта,за да не огрява лицето ти,така дяволски красиво.Правя восъчни фигури със запалими сърца,за да не чувствам тишината бездушевна.Някой ме прегръща...ала аз няма да се обърна.Зад мен стои миналото и ми напомня,че все още съм във властните му ръце.Дните са се скътали в косите ми...Нямам смелост да ги отрежа,без тях няма да съм същата.Там е животът ми...малко преди днес.Пак мисля за теб...а знам,че не трябва. Нека се събудя в ръцете ти,но не ги пускай по тялото,защото ще разплетат чистотата и тя ще избяга...Обожавай устните ми нежно,но само с прокрадващ се поглед...Защото сърцето ми е от стъкло,а то е толкова крехко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Русева Всички права запазени
