Казват, че античният поет Омир е умрял на остров Иос, изпаднал в затруднение, понеже не разрешил гатанка, зададена му от децата на тамошните рибари. Ето каква била тя:

   "Липсва ни именно взетото, с нас е, което не взехме."

   Такава е древната легенда, но поставеният въпрос е и философски, и литературно-граматически. Ако редактираме текста на гатанката чрез разместване, се получават два нови смислени израза:

   "Липсва ни, което не взехме,

   с нас е именно взетото."

Изписаните редове вече не са просто "игра на думи".

  Кое "не взехме"? До отговора на този почти реторичен въпрос ще ни доведе вторият израз "с нас е именно взетото". "Взетото" не "от  нас", а онова, от което "други са ни лишили", което "други са ни отнели".

   Лично до Омир – на преклонна възраст, сляп – това, от което са го лишили безсмъртните богове, са младостта, зрението, моментното осезание.

   Що се отнася до останалите участници в конкретната случка – децата на иоските рибари – това са зрелостта, до която самите те още не са достигнали; мъдростта на живота, който не са опознали, и възможността често да общуват с красноречието на обичания от тях старец – великия Омир.

   Но ако творецът е лишен от духовното прозрение, ако не достигне до истината за хората и света и не я отрази правдиво в художествения текст, той ще лиши и другите (читателите, слушателите) от тази истина. Ако текстът не е организиран смислово, ако не е цялостен, завършен, то истината в него непременно ще липсва.

   Разбира се, в случай, че горепосочената гатанка е само закачка, Омир е лишен от правото непосредствено да научи една истина, която децата на рибарите от Иос скриват от мъдреца. Поетът трябва да се добере до нея с цената на много умствени, интелектуални терзания: "Липсва ни, което не взехме..." Това символизира, струва ми се, "мъките на словото".

    Следователно в художествения текст трябва да се вплитат знакоемки думи и изрази; авторът не трябва да "робува" на някаква схема или да подражава (в античността - само на песните на аедите например!); формата на литературното произведение, съобразно съдържанието му, трябва да е добре организирана, до което се достига чрез задължителна редакция на писмения текст; творбата да е въздействаща, да казва истината както за боговете, така и за героите; творецът реалистично да отразява действителността или да дава израз на душевни състояния, отразяващи отношението към тази действителност.

   Такава е "Илиада" - първата героическа поема от древността. Съвременниците на Омир го признават и почитат още приживе като водещ поет на Елада. Омировият въпрос е под въпрос!

   Не само децата от Иос боготворят античния поет и благоговеят пред него. Елинското училище е било невъзможно без изучаването на Омировия литературен труд и наизустяването на Омировите стихове.

   Нищо чудно цитираната в началото "словоблъсканица" да е изказана от някой елински учител философ, който е доказал по един блестящ, оригинален начин пред учениците си силата на поетическото дарование, ролята и значението на художествения поетически изказ.