Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях никакво насилие. Та те са се родили в моята глава! Все едно да си направя харикири. Все пак не живея в Азия, а в Европа, още повече в страна членка на Европейския съюз. Мислите ми не касаят геополитически въпроси, не, напротив, те са насочени към нещо много лично, към проблема за себевъзприятието и себеидентификацията. Оставям ги да си текат спокойно като река – мислите мои. Та животът не е ли река? Къде се влива ли? В пазвата на Бог.
Най-сложният въпрос, на който понякога и цял живот не ни стига време да си отговорим, е „Кой съм аз и защо съм тук и сега ?“. Къде търсим възможните отговори? В много посоки: аз съм лукса, в който живея, аз съм скъпата кола, с която се возя, аз съм жената с блест ...