Samadhi (Гюлсер Мазлум) 5 януари 2019 г., 18:31 ч.

В съботното януарско утро 

175 2 2
9 мин за четене

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) Доловили сте смисловите акценти в есето ми, г-н Станев. Вярно е, че непочтеността е приспана съвест, подмяна на ценности, захранващи силно Его. Възпитаваме най-вече чрез собствените си дела и поведение, а крушата не пада по-далеч от дънера си. За изпитанията. Без тях животът е немислим. Няма как да се учим иначе. Според кармичната ни задача в съответния живот ни се спускат. Видът, формата на проявление на бедата е различна при всеки човек или семейство, но с настоящето си поведение можем допълнително да подсилим интензитета на болката.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) "Кой съм аз да съдя другите?"и още:" Не съди,за да не бъдеш съден". Само в нас са моралните ценности, които възпитават съвест; и те биват градени търпеливо от родителите с личен пример, общество и образование.За да стигнем до надписа в Делфи:"Опознай себе си!", пътят е дълъг,но не винаги гладък, дори напротив! Изпитанията са част от живота ни и са поучителни и полезни,в сравнение с лукса, лесното достигане до нещо желано.
    Поздравления за есето, Гюлсер!
    Който не е вкусил от солта на живота, не го познава, понякога говорим за кичозно поведение...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.