Samadhi
169 резултата
> Най-дълбокият ни страх не е, че сме несъвършени. Най-дълбокият ни страх е, че сме невероятно силни. Светлината в нас, а не тъмнината, ни плаши най-много.
>
> Нелсън Мандела
Не съм жена с много голяма социална активност, но все пак имам поглед върху мишленията, амбиците и стремежите на определен кр ...
  385  29 
Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
  184 
Светът е крив за кривогледия и безнадеждна е всяка оптическа корекция.
Не търси розови очила, а посади и отгледай в собствената си градината рози, ако искаш да ти е розов животът.
На убедения в своята истина не му се налага нито да се защитава, нито да се оправдава.
Болката е индикация за нарушен ба ...
  221 
От древни времена обречен е поетът
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.
От дъно низко поетът изравя бисери. ...
  155 
  177 
Гледах и двата филма.
И „Анна Каренина”,
и „Сега и завинаги”.
Първият,
безспорно, е класика. ...
  167 
Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
  206 
Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...
  186 
В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни. ...
  151 
Знам, че дните и годините ми
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там –
под земята ще тлее, не се боя.
Заръчала съм на хора верни, ...
  185 
Винаги съм се чудела защо много често хората казват, че животът е борба, че за да успееш, за да си удовлетворен и щастлив, трябва да се бориш. В този миг пак недоумявам за какво и с кого трябва да се състезавам, кого и какво трябва да надвивам и побеждавам. И защо? – питам се.
Имаше моменти в живота ...
  633 
Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...
  214 
Необходимото – никога не ми е липсвало. Никой дъха ми да окове не би посмял. Достатъчна ми е глътката свеж въздух – дарът от надвисналите над мене сини небеса. Докато дишам – съм. И онзи ненадминат Художник ме кани и чака в платната свои – широки, пъстри, ярки. Ако се заседя само в червеното, вероят ...
  367 
> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
  413  14 
Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...
  195 
И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...
  169 
Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...
  165 
„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...
  262 
Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички? ...
  183 
Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошло ...
  397 
> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...
  412 
Всичко на всеки прощавай,
ранен от враждебни стрели.
Поглеждай към слънцето ярко,
как вечно сияйно блести,
запомни, че да лазиш е жалко, ...
  383 
Не могат да бъдат
скрити три неща:
нощното небе
с Луната и звездите,
Слънцето ...
  229 
В дланите ми даряващи
е благословията свише.
Деца, синове скъпи мои,
във тях ви аз посрещнах,
а преди това с пълни шепи ...
  166 
Ти видя тъгата в очите ми?
Няма, няма как да я скрия.
Тъгата къде ли се зачева?
В невъзможната прегръдка.
Много, много измамни неща ...
  260 
Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
По пътя към Себе си подмин ...
  384 
Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...
  216 
на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...
  266 
Когато душата ми е в покой, никога не забравям, че все пак тя – Земята се върти. Покоят на душата моя не отрича истината, че нищо не е онова, което е било преди миг дори. Не зная какво ме очаква в следващия, но защо да се боя и да гадая? На истината и лъжата, на светлина и мрака, на радостта и болка ...
  384 
Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
  286 
Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...
  243 
Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях ни ...
  401 
Липсите.
Лишенията.
Жаждата.
Гладът.
Не са наказания, ...
  247 
Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...
  254 
> – Кой хлопа в този късен час?
>
> – Аз хлопам – каза Финдли.
>
> Робърт Бърнс ...
  267 
Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...
  269 
Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
  305 
Забележка: Пълното заглавие на рецензията е "Пътуване из приземеното небе в „Прелял капчук“ на Донка Василева
  273 
Можем да порим вечността
само с едно наум всеки миг.
Когато аз заискря и загърмя,
ти трябва да си вода в ледник.
А пък когато бесовете диви твои ...
  207 
Явление е душата моя! Мълния е тя!
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана? ...
  292 
Предложения
: ??:??