Скъса се поредното копче на душата ми. Копчето няма цвят, то винаги е търсело цвета си, както повечето копчета на душата ми, докато аз търсех неговия си илик, в който да го втъкна. Поредното ми скъсано копче... оставя душата ми открехната, оставя я на течение. Отвсякъде ветровете я брулят, атакуват я. Понякога подсмърча, но то не е от хремата, а от плач. Плаче, и често, когато е тъжна, и често, когато е радостна. С какъв конец да го зашия? С бял, черен или цветен? Къде да го търся него, подходящия конец? Душата ми - една пелерина, нежно пърхаща като пеперуда, като мантията на рицар, способен да се жертва за всичко в името на благородството. А някога ще остане така, съвсем без копчета. И ще й стане съвсем студено.
Аниии, този вълнуващо душевен цвят... как ли бих го въплътила в някоя картина? Съвсем сега ме амбицира да тръгвам да го диря!
Благодаря ти от сърце, много ми е скъп коментара ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.