В търсене на конец
Скъса се поредното копче на душата ми.
Копчето няма цвят, то винаги е търсело цвета си, както повечето копчета на душата ми, докато аз търсех неговия си илик, в който да го втъкна.
Поредното ми скъсано копче... оставя душата ми открехната, оставя я на течение.
Отвсякъде ветровете я брулят, атакуват я. Понякога подсмърча, но то не е от хремата, а от плач. Плаче, и често, когато е тъжна, и често, когато е радостна.
С какъв конец да го зашия? С бял, черен или цветен? Къде да го търся него, подходящия конец?
Душата ми - една пелерина, нежно пърхаща като пеперуда, като мантията на рицар, способен да се жертва за всичко в името на благородството.
А някога ще остане така, съвсем без копчета. И ще й стане съвсем студено.
Евгения Маринчева
Копчето няма цвят, то винаги е търсело цвета си, както повечето копчета на душата ми, докато аз търсех неговия си илик, в който да го втъкна.
Поредното ми скъсано копче... оставя душата ми открехната, оставя я на течение.
Отвсякъде ветровете я брулят, атакуват я. Понякога подсмърча, но то не е от хремата, а от плач. Плаче, и често, когато е тъжна, и често, когато е радостна.
С какъв конец да го зашия? С бял, черен или цветен? Къде да го търся него, подходящия конец?
Душата ми - една пелерина, нежно пърхаща като пеперуда, като мантията на рицар, способен да се жертва за всичко в името на благородството.
А някога ще остане така, съвсем без копчета. И ще й стане съвсем студено.
Евгения Маринчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Маринчева Все права защищены
)
