В търсене на Него
Самотата. Тази сладка моя болка. Понякога благодаря на Бог, че съм сама, а понякога плача без глас от болката, която ме задушава. Винаги съм имала всичко, от което едно момиче на моята възраст има нужда - имам хубаво семейство, което ме обича; материално съм повече от задоволена, е не че имам всичко, но това не и толкова важно, важното е че живея с това, от което най-много се нуждая. Всеки ми казва, че трябва да благодаря всеки миг за това, което имам, защото много на мое място го нямат. Е, не съм неблагодарна, осъзнавам, че всички се грижат за мен като за една малка принцеса, ала...нима парите могат да купят щастие? Пък и да можеха това, което аз желая не може да се намери с тях. А имам ли нужда? Нека ви кажа - не.
Цялата съм обградена от обич, от обичта на близките ми, на хората които биха дали и живота си за мен. Ала това не помага на душата ми да излекува самотата си. Аз плувам в това море от обич, ала в същото време умирам от жажда, а няма един извор от който да ...