Искам да опиша едно от онези съвпадения,които ни държат влага дни наред. Беше дъждовен ден. Цял следобед четох ”Алхимикът” на Паулу Куелю. Книгата ме въодушеви. Направо ме накара да полетя на крилата на мечтите си. Обикновено всеки ден ходех до минералните извори и се къпех по едно и също време, но странно защо в този ден почувствах, че трябва да ида по-късно. Вечерях и отидох до тях. Здрачаваше се. Още със самото ми пристигане се заговорих с две момчета - от Пловдив и Асеновград. Разговорът потръгна доста добре. Заговорихме се за структурата на водата и изследванията в тази област. И така от дума на дума навлязохме в темите, които са ми присърце. Разказах им за „Алхимикът”, казах им, че пиша книга и че трябва да следваме страстта на сърцето. Сякаш самия Паулу Куелю беше влязъл в мене и говореше за пътя на човека, който следва мечтите си. Едното от момчетата ме запита колко книги искам да издам. Отговорих му. То пък от своя стана посочи другото момче и ми сподели, че се занимава с печатане на книги в едно пловдивско издателство и че може да ми свърши работа, ако искам. Онемях. Пак от ангелските съвпадения. На всичкото отгоре момчето каза, че е обикаляло цяла Европа - което съвпада с още една моя мечта - да пътешествам. Споделиха ми още доста неща и сякаш тези две момчета бяха една сбъдната молитва и огромен стимул за душата ми. Който е чел „Алхимикът”, знае за какво става дума. За поличбите, които ни водят по пътя към мечтите ни. Как трябва да ги следваме, докато се вслушваме в сърцето си.

Поуката ми от тази среща - Съдбата започва да ни помага, когато сами си помогнем. Нейните намигвания ни изпълват с живот, когато ни се живее. Нищо не може да ни попречи да осъществим мечтите си, ако поддържаме своя устрем и се учим да си вярваме все повече и повече.