Великан

     Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви са. С чудовищно големите сърца неразбиращи претенции, суета, снизходителна усмивка! Не срещнах много до сега по пътя, но съм благодарен за всеки Великан, с който ме сблъска живота.

     Един от тези Великани е моята учителка. Моята класна ръководителка, винаги спокойна, търпелива, скромна, добронамерена, отдадена на професията. Не само това, а и много още, което предаде и на мен. Въпреки, че притежаваше знания с километри повече, явно показваше желанието да учи и от нас.

     Много са важните моменти и уроците. Малка част от тях са: Какво е да даваме и получаваме; Какво е взаимност. Уроците за уж елементарните истини за живота: „Безплатен обяд няма!” , „Днешния ден с тази дата никога няма да се повторят!” И на едни от любимите цитати: „Поживьом – Увидим...” , „Lapsus Linguae”. Винаги ни показваше верния път! Освен родителите ми, тя, най – много ме научи на разбиране! Гордея се, че ме е учил толкова истински, добър и мил Човек! Радостна Светлина за мен!

     Малко хора успяват да отпечатат у другите - морално съзнание изпълнено с любов!

     Простете ми за нервите и белите коси, Госпожо!

     С огромна обич, уважение и признателност към моята класна – Великан!

     Моя личен будител: Госпожа Елка Цочева

     20 години от бала

                                                                                                    Константин Владимиров

                                                                                                                     Ke.Vi