"Великодушието пренебрегва всичко, за да постигне                                          всичко."

                                                                                     Ларошфуко

    Великодушието е една положителна човешка добродетел. Това е умението на човек да дава - били те материални или духовни блага, да може да прощава. Прошката е най-великодушната човешка постъпка, но за да я дадеш, трябва да притежаваш и много други качества. Според философа Фридрих Ницше то е една от ценностите на аристократичния морал.

   Великодушието носи със себе си  оптимизъм, защото когато даваш добро, то се връща в много по-голям размер и носи неповторимо удовлетворение и щастие. Когато правим някой щастлив, неговата радост ни зарежда с положителна енергия. Великодушието е тясно свързано с прошката. Думата великодушие произлиза от „велик” и „душа”, защото за да дадеш прошка, трябва да е дълбоко от душата, а ако е истинска, значи наистина е велика и неизмерима. Хората казват, че то е привилегия на боговете и това е истина, защото е безкористно, а ако не е такова, се превръща в интрига. То е изпитание за човешката духовност, израз е на вътрешна сигурност, защото само един мъдър човек може да оцени достойнствата, които са нужни, за да извърши великодушна постъпка, да прости нанесена му вреда и да осъзнава, че това в по-късен етап би му донесло разочарование. Обичта е по-силна от омразата. Една усмивка може да излекува всичките ни рани, да ни накара да забравим за сълзите, болката, желанието за мъст. Да бъдеш истински великодушен трябва да си достатъчно мъдър, но и справедлив, за да се изложиш съзнателно на възможно разочарование на по-късен етап.

  "Великодушието пренебрегва всичко, за да постигне всичко." За да си великодушен трябва да пренебрегнеш себе си и да дадеш, но не материални блага, а душевни, и може да постигне душевен мир и сакрално щастие и удовлетворение. Може би великодушието е пътя за постигане на морално съвършенство.