1.04.2020 г., 21:18 ч.
Вглеждания
2 мин за четене
Казват, че това, което ни спохожда всекидневно - радостта и скръбта, любовта и раздялата, неуспехите и успехите, разболяването и оздравяването - е точно толкова, колкото можем да понесем - нито повече , нито по-малко.И изобщо замисляме ли се някога, че фантазиите са по-истински от самата реалност? Нали начинът, по който възприемаме нещата, е нашето отношение към тях. Колко относително и обезкуражаващо звучи всичко това! И на този фон, превърналото се в изход от безизходицата вглеждане в себе си и битието! Накрая неизбежно разбираме, че това е механична представа за света и неговите метаморфози, защото оказва се,че изпитанията , които ни спохождат и изпълват живота ни , поради необясними причини , не са подредени едно след друго, както би трябвало да се очаква. И тогава, в противоречие с наученото , се запитваш, не без основание дали пространството е триизмерно и дали времето не е състояние , а не линейна последователност от случвания? И всъщност , ако е така, има ли отминали, сегашни и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Jordan Kalaykov Всички права запазени
Предложения
-
-
От какво се нуждае човек ли? От обич под всякаква форма. От един мил жест, една топла усмивка или бл...
-
- А вие знаете ли разликата между това да обичаш и бъдеш обичан? Най-вероятно не, защото сте прекале...
-
В памет на покойния ми баща - Винченцо Мисана Когато бях млад, се стремях към Цялото. Към пълната Ис...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
