Как само се бутат!! Нямат нищо против да се наранят... Те се струпват и обсъждат в група такива каквито са: глупави нервни маймуни, с онези малки главички, винаги кълвейки се една друга, бутат се и се преструват  че са първи във всичко, дори и за най-лошото...

Вижте ги... Колко са жалки само. Гордостта им е над тях...

Най-арогантни са тези, които пристигат на първо място... Те искат да бъдат привилегировани наблюдатели, слагат лакти с изучено умение, за да получат възможно най-голямо пространство; и така те се оказват с вип място с цената на потъпкване без състрадание зa себеподобните си... 

Онези други отзад, тези, които са сплашени и се отдалечават, за да напуснат мястото, дават съгласие за това, защото са мързеливи по дух; и така го правят и в живота, те ще бъдат завинаги осъдени да бъдат просто допълващи числа и да се примирят за продължаване на стоенето в сянката на собствената си страхливост.

За тяхно съжаление и радост на другите, те са мнозинството,  постоянната подхранa на онези маймуни които ги командят отгоре . Тези малцина които смятат че са най-умните, се увличат  чрез сляпото самодоволство върху слабодушните, тези  които имат грешно понятие за уважението, и по този начин успяват да поставят собствените си носове напред за случая; и, което е по-лошо, самоукрасени с богатото си превъзходство...

Сякаш превъзхождаха...! Колко заблудени...! Те се вкопчват в линията на "избраните" и вярват, че са най-добрите, най-интелигентните... Но в действителност не е така, излъгани са, не са... Никога не са били избрани, са избрали себе си и след това са се заключили в суета, подпомогнати от мързела на групата...

Те са толкова абсурдни, че не осъзнават, че със своето вездесъщо и егоистично разпространение те са първите, които се наблюдават ... А също и първите, открити в собствената им празна глупост... … Но в края на краищата те са също толкова виновни, колкото другите. Понякога имам лудо желание да ги насмета всичките... Те не заслужават прошка. Каква банда от нахални маймуни !!

– Хайде, хайде..., време е за почивка, мой стар приятелю...! – Каза пазачът на голямата бяла горила, като по този начин отряза мислите ѝ и я отдалечи от дебелото стъкло, зад което тази онемяла публика ѝ се възхищава.