6.07.2011 г., 22:35

Вик за помощ

3.5K 1 12

Опит да открия себе си и смисъла на живота си. Трудна мисия и невъзможна за мен самата. От много време се лутам в ежедневието си с идеята, че всеки следващ ден ще ми покаже защо съм тук и как да се задържа на тази земя. Много е трудно, когато си загубил себе си и не можеш да се намериш. Търся се във всичко, което ме заобикаля, но никъде не намирам моето място. Такава болка и агония е животът на безпътен и объркан човек като мен. Знам, че преди всичко човек сам трябва да си повярва и да пожелае промяна, за да може да поиска помощ от другите. Но аз изгубих желание да бъда воин в тази битка и сега се страхувам, че дори и помощ от никого не бих могла да очаквам. А толкова много имам нужда от разбиране, подкрепа и подадена ръка за помощ, за да се освободя от оковите, в които сама съм се оковала. Знам, че тук не е място, където мога да потърся спасителния ключ към оковите си, но и нищо да не допринесе за освобождаването ми, мога поне да отправя един вик за помощ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Мирчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Веселка! Дано наистина чрез писането да открия себе си и пътя си.
  • Щом търсиш помощ - си вече на средата на Пътя...
    Добре дошла тук!!!Остави се на музата и пиши без да мислиш.Прави това ,което искаш и чувстваш и ВЯРВАЙ!!!
  • Благодаря ти Ели.Дано имам сили и време да открия този път който да следвам до краяа на дните си.Хубаво е да се будим с ясната мисъл,че всеки ден ще бъде ползотворен и за нас и за другите.
  • Познато до болка усещане. Аз лично някак си привикнах с оковите, но не съм спряла с търсенето вярвам, че ще открия, коя е мисията ми. Пожелавам ти от сърце и ти да откриеш твоята, Неви!

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...