Вино и любов, любов и вино

   Виното и любовта винаги пораждат изпепеляваща страст, затова двете са неразривно свързани и винаги остава въпросът кое кое първо е родило – виното любовта или любовта виното. Това, което те могат да отприщят в нас често води до сладка лудост, от чийто водовъртеж измъкването е почти сигурно, че няма да се случи. Но ние така или иначе не искаме да се измъкваме от тези два животворящи елексира и усещанията, които пораждат в нас.

   Защо толкова много обичаме виното и любовта? Защото могат да ни освободят. В тях забрани няма. Те създават желания, пориви и жажда за живот. Да, утоляват жажда, но и могат да породят такава. Причудливи омаи, които едновременно и Бог и дяволът пращат. Но не мислим кой е изпращачат. Отпускаме се и сме готови да се изправим пред всичко, което предстои. Виното и любовта са островът, който ни е потребен, за да се почувстваме живи по начин, различен от обичайния. Когато обаче се събудим и вече не сме на този остров, може и да останем наранени, но сладко-горчивия вкус на вино върху устните ни, ще породи красива усмивка в душата ни.

   Виното и любовта могат да бъдат и порочно пристрастяващи и възпламеняващи като пламъците на ада. Когато бушуват в теб, не можеш да останеш спокоен. Превъзбуден и щастлив си, защото по детски изпитваш радост, която отдавна може да си забравил, тъй като си се научил да си слагаш ограничения с времето. А как понякога просто искаш да няма ограничения! Как искаш да си спомниш и изживееш онези младежки години, в които си правил всичко безрасъдно, дори и без вино, защото любовта достатъчно те е опиянявала. Трябва ти точно този адреналин, за да ти напомни, че си още жив.

   Виното е царят на всички питиета, а любовта царицата на всички красиви и силни чувства. Поставили сме ги на тронове, защото са изпитани във времето. Те са традиция, която не бихме заменили за нищо друго. И важни, защото всеки си е спомнял как е трябвало да дочака момента, в който да му се разреши да отпие първата си глътка вино и моментът, в който да изпита първата си целувка. И двете събития са били точно толкова чакани, колкото за да ни научат, че трябва да бъдем държани в напрежение, за да оценим сладостта им. Защото после споменът за първата глътка вино и първата глътка любов няма да ни напуснат никога.

   Процесът по създаването на виното и по изграждането на една любов отнемат време и грижа. Но после ни дават повече, отколкото сме вложили в тях в началото. Учат ни и ние самите да бъдем щедри и да ги раздаваме и споделяме, защото несподелено вино и несподелена любов обезсърчават и ни карат да мислим как сме отдали силите си напразно и после нито искаме да правим вино, нито искаме да обичаме пак. Тогава и животът губи от сладостта си, тогава и сърцата се затварят. А сам никой не бива да бъде. Немислимо и празно съществуване би било това.

   Нека всяка вечер да приключва за нас с чаша червено вино в ръка и с любим човек до нас, който прави живота ни пъстър и слънчев. Да имаме с кого да споделим постелята си вечер и до кого да се събудим на сутринта. И да знаем, че това чувство на споделеност и взаимност няма да ни напусне с години, докато ни има.