ВИРТУАЛНОСТТА – ЕДИН НАЧИН НА УПОТРЕБА

       I-NET Мрежата и възможностите, които предоставя за комуникация, са едни от върховните достижения на човешкия ум, достъпно за масова употреба във времето, в което живеем.Навлизайки все по-дълбоко в нашия живот, то все повече се превръща в необходимост, без която става невъзможно ежедневието ни, но едновременно с това много често и в зависимост, която ни лишава от контактите с реалния свят. Живота на все повече хора става непълноценен, лишен от прекия контакт с реалността. Без сами да разберем как, в живота ни се настанява машината, пред която стоиш в момента и се превръща в част от тебе, лишавайки те от възможността да усещаш живота със сетивата си – очите, ушите, обонянието, кожата си. Виртуалният свят ни лишава от контакта с реалния свят, предоставяйки ни възможността да контактуваме с душите си, разкривайки ги чрез словото. Многостранни са аспектите, от които може да бъде разглеждано използването на Мрежата, много са плюсовете, но много от тези плюсове се превръщат в минуси, когато се използват по недобросъвестен и неетичен начин и неподготвения човек се изправя пред често неподозирани и неочаквани опасностности и неприятни изненади.

         Все по-често във времето на все по-задълбочаващото се отчуждение, човек търси близост с други човешки същества във виртуалното пространство, което дава възможност отчасти да се преодолее дистанцията в пространството. Едно от нещата, което привлича във виртуалността, това е възможността да се скриеш в този нереален, илюзорен свят. Да бъдеш друг, различен, да не си себе си. А истината е, че всъщност ставаш себе си. Ставаш оня, който не можеш да пуснеш на воля в реалността, оня когото ти самия по една или друга причина криеш, оня от когото се срамуваш или страхуваш и не желаеш да бъде познат. Защо? Обикновено защото самият ти съзнаваш, че онова, което искаш да скриеш не е добро, онова, което казваш не трябва да бъде казано, онова, което правиш не трябва да бъде направено. Скрит зад анонимността на ничия самоличност можеш да нараняваш другите, така както винаги ти се е искало, можеш да им се подиграеш, можеш да ги унижиш. Нещо, което в реалността, поради задръжки, комплекси, норми, правила, фалшив морал или други причини, не си позволяваш. И слагаш маската на някой друг – един, втори, трети. И все си ти. И това ти доставя удоволствие. Защото ти дава възможности, от които реалността те лишава. Но ако самият ти вярваш, че онази същност, която искаш да скриеш е добра, защо ти е необходимо да се криеш? Не е ли тази нужда да потънеш в анонимността, собственото ти отричане на онази, другата  ти същност? И освождаването й във виртуалността  ли е пътя да я промениш?

       Виртуалността дава възможност да унижиш, нараниш и употребиш някого. Възможността да безчинстваш скрит и ненаказан. Възможността да се подиграеш, за да докожеш на себе си превъзходството си над другите, в което всъщност самия ти не вярваш. Да изиграеш или надхитриш другия. Да се възползваш от необходимостта на всяко човешко същество от близост, топлина и любов, да се престориш на приятел, за да влезеш в душата му, да се добереш до тайни от живота му и после да злоупотребиш с това. Възрастният да се “превърне” в младеж и да съблазни младо момиче, възползвайки се от неопитността, доверието и  нуждата му от близост, предизвиквайки чувства и впоследствие, отхвърляйки го, да нарани душата му. Или обсебвайки чувствата му да го лиши от възможността да ги изживее всецяло, създавайки духовна връзка, която не би могла да се осъществи в реалността. Това е употреба на друг човек. Това е злоупотреба с човешки същества, която не се наказва. Да не говорим за частните случаи, когато това се организира и се извършва в името на някаква измислена кауза. Защо? Какво дава тя на онези, които го правят? Откъде идва тази потребност да употребяваш хората чрез лъжа? Защото това е ЛЪЖА и друга дума за него няма. Каквито и да са отговорите, те не биха могли да бъдат обосновани като почтени и достойни от никого.

         Онова, което бих искала да кажа на оня, който ще прочете е: преди да употребиш виртуалността  по гореизброените начини, задай си въпроса, би ли искал това да се случи на теб или на твой близък. Оправданието, че това не се случва наистина е несъстоятелно, защото болката от раните в душата нанесени в този илюзорен свят, болят съвсем истински в реалния. Не бъди прекалено доверчив, защото, за съжаление, винаги ще има някой, който ще иска да се възползва от възможността за  злоупотреба  с виртуалността, поради възможността да остане скрит и ненаказан. И винаги пази достойнството си на ЧОВЕК, за да звучиш гордо!