1.12.2010 г., 0:25 ч.

Влюбвам се 

  Есета » Любовни
2140 0 2
2 мин за четене

Влюбвам се... мисля, че това е. Това е на въпроса отговорът. Чудя се обаче той къде изчезна? Въпросът изпари ли се или престана да съществува, щом като вече май намерих му отговора? Странно. Доста странно, аз бих казала. Чувствата до вчера вероятно бяха други, нещо май че се пречупи. В мен ли се пречупи, или в тебе, аз не зная... Може би и в двама ни по малко. Онзи ден, когато те видях да стоиш до нея на пейката в парка, сърцето ми се сви и заболя ме. Затворих аз очи и се пренесох в далечен свят. Сигурно тогава съм се влюбила. Сякаш е трябвало да стане точно в онзи момент, а не например преди седмици... всичко ми се струваше еднакво, но... от този ден нататък вече те обичам. Не питай ти защо, самата аз не зная. В процес съм на откриване на този отговор. Май че само в това ме бива – да намирам отговори. И като го намеря, сигурно ще ме отведе той до друг въпрос и следователно ще си губя времето да му намеря и на него отговора, че да не стане капризен... Мислиш ли, че би могъл? Хм, това също е въпрос, трябва да помисля над него. Виждаш ли, животът ми е един голям въпрос. А отговорът... поне вече знам кой е той. Кой ли? Ами това си Ти! Ти си, защото се влюбих в теб... обречен си, така е. Не ти си виновникът, ни най-малко аз... Въпросът е виновен, че кара ме пристрастено аз да те обичам и отговори да намирам час след час. От това пък, ако не греша, следва, че най-големият виновник е животът, че предоставя ми трудни въпроси, на които, ако не си отговоря, не ще мога напред да продължа. Ето, точно това е отговорът. За това, че те обичам, виновен е Животът. Искаш да не те обичам? Да, така си и помислих. Е, не обсъждай този проблем с мен. Иди да питаш някъде защо така животът е устроен. И без отговор ти не се връщай. Като го намериш, ела ми ти кажи да разбера какъв е начинът да спра да те обичам. А до тогава... не си губи живота в търсене на Живота, за да го питаш. Защо просто не се смирено предадеш и на мен да се довериш? Да повярваш, че наистина мога да те обичам... Можех да намеря отговора само като се влюбя и... направих го. А ти, кое избираш? Да пропилееш живота си в търсене на Живота, за да го питаш за единствения начин, по който мога да спра да мисля за теб, или да ми се отд адеш изцяло, позволявайки ми да те направя истински щастлив? Не, не ми казвай решението си ти. Покажи ми го с чувства истински и ако избереш с мен да продължиш, то тогава аз гордо бих заявила пред теб, преди всички и пред всичко: Влюбих се!

© Любомира Герова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ти благодаря! След толкова много посещения най-после се намери някой, който да драсне един коментар. Благодаря ти от сърце за вниманието и се радвам, че съм успяла да те заинтригувам.
  • Май мога да кажа само... уау... наистина добро... страхотно е написано. Чета и си мисля... "Точно това чувствам... чувствах... преди да разбие сърцето ми... и да направя всичко възможно да го забравя... но да, точно така чувствах, същото си мислех..."
    Браво, наистина ми повлия
Предложения
: ??:??