Водка с утеха, ред въздишки, поредните „последни" сълзи... море от безплатни мечти и тъга, която все някой трябва да плати. Болката вляво е перманентно явление, мислите се опитват да кацнат на летище „Сътворение", но месеци наред се лутат в обречени кръгове над него.
Тъмнината целуваше клепачите й, защото въздишките вече не й носеха предишната утеха, някак си не стигаха, за да изпълнят сърцето й с „познатата" топлина. Самотата се беше настанила до нея, под завивките се усещаше допира на тъгата, кожата усещаше само студ...
„You're still the one" озвучаваше драматичния момент... опитваше се да промени миналото и почти беше успяла. Беше на косъм от успеха, няколко минути и трудът щеше да бъде възнаграден... но не би.
Ръцете са изпотени до максимална влажност, притискат възглавницата в максимална близост до лицето, сълзите попиват, възглавницата вече не може да поема. Подуто и зачервено от плач лице. Самота, настанена сред пух, попита тъга... студ.
Избяга от живота си, защото се изплаши. П ...