Времето...

    Беше мой, а сега не си. Копнееше за мен като за звезда, а днес дори не ме поглеждаш. Изгубен беше в любовта, която изпитваше към мен, но аз не  го оцених. Играх си с теб, мамех чуствата ти и се забавлявах да гледам как страдаш за мен и колко лудо ме желаеш. Даваше ми всичко, подаряваше ми го и нищо не запазваше за теб самия. За теб аз бях всичко. Бях твоето топло слънце, бях въздухът от който вдишваше с наслада, бях безумният огън, бушуващ в сърцето и душата ти, разтърсващ те целия. "Обичам те" шепнеше ми искренно и нежно всеки божи ден и всяка грешна вечер.Ти живееше за мене, а аз не го разбирах и пропилявах любовта. Казваше, че ако си тръгна не ще е нужно вече да си жив, молеше ме да не те оставям никога и завинаги да бъда твоя, а всичко туй било е само пропиляно време.
    Но звездата ти се изгуби в незнайното мъгляво пространство, твоето слънце угасна и изчезна без следа, въздухът от който вдишваше замаен застоя, огънят изстина и остана само жалка пепел и ти поиска да намериш нови - нова, по - бляскава звезда, ново, по - парещо слънце, нов още по - омаен въздух и нов изгарящ огън. Остави ме, а аз едва сега се осъзнах, разбрах, че те обичам и че бях щастлива с теб, и колко много струва времето, и това също разбрах. Да знаеш само колко много съжелявам, че изгубих безумно влюбеното ти сърце, което сама строших на хиляди опръскани с кръв парченца. Колко много съжалявам за  изгубените мигове, минути, часове, седмици, месеци...Колко ценно време пропилях. А  ти? Ти знаеш ли цената на времето? Ако не знаеш - питай! Питай майка, която е родила по - рано от необходимото и ще разбереш цената на месец...Питай издателя на седмичен вестник и ще разбереш цената на седмица...Виж влюбените, които броят часовете до срещата си...Питай някой, който току - що е изпуснал влака, самолета, автобуса и ще оцениш минутата...Питай атлета, който на олимпиадата е взел сребърен медал и ще оцениш мига...Колко много струва времето!А пропиляното?