!!! Все Още !!!
1 мин за четене
Все още...
Все още се крепя...
Затъвайки в пустината на
безнадежните си мечти да бъда отнова обичан истински.
Мислех, че ще е лесно, НО съм се залъгвал за всичко:
За безсънните нощи, за новата силна тръпка...
Всичко е било просто прах във вятъра.
Не съм знаел как, нито кога ще стига до тук...
До ръба на всичко, което съм постигнал досега.
Както бях силен и се крепях на
надеждата...
А уж тя умира последна... нищо не е
така, както изглежда и така, както хората го описват.
Бях силен... бях уравновесен...
Както и всеотдаен, а сега ме е страх
да погледна чуждите души с насълзени очи.
В какво ме превърна, Любов... какво ми стори?
Защо, защо трябваше да мина през всичко това...
За да разбера, че от теб боли...
Отдавна мислех за това, но ето...
Върнах се в началото на всичките си мисли.
Ето ме... подреждам всичко наново...
Както и зашивам стари рани с мисълта,
че няма да ги погледна пак...
Но какво се залъгвам, като знам,
че всичко ще се повтори и ще боли повече от преди...
Мислите ми са забулени в небесата
също като душата ми, не намираща покой...
Исках да бъда себе си...
Но така и не успях да намеря своето начало...
Звеното на причината за всяка една болка досега...
И ето проливам поредната сълза...
В името на любовта и безграничните несбъднати мечти...
Върни душата ми!!!
Върни усмивката ми!!!
Върни ми огъня!!!
Искам да бъда себе си отново...
Все още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Георгиев Всички права запазени
