Все още...
Все още се крепя...
Затъвайки в пустината на
безнадежните си мечти да бъда отнова обичан истински.
Мислех, че ще е лесно, НО съм се залъгвал за всичко:
За безсънните нощи, за новата силна тръпка...
Всичко е било просто прах във вятъра.
Не съм знаел как, нито кога ще стига до тук...
До ръба на всичко, което съм постигнал досега.
Както бях силен и се крепях на
надеждата...
А уж тя умира последна... нищо не е ...