Отдавна хората се опитват да намерят начин, по който да бъде нравствено спасен светът. Колко популярна стана фразата "Предай нататък" от едноименния филм. Но... като че фразата си остана само фраза. Никой не предаде нататък сторената му добрина - егоистично я запази само за себе си, без да я споделя с никого. И светът си продължи да бъде такъв, какъвто е - свят на войни, насилие, измами, порнография, безразличие, корист, завист, злорадство... Непроменен! Може би, защото няма начин той да бъде спасен само с една фраза. Но това не пречи на всеки да опита...
... Аз ще опитам с фразата "Всеки е нечие дете". Простичка фраза, с простичък начин на употреба. Иска се само, преди да нагрубиш някого, да го удариш, да го убиеш, да го излъжеш, да го унижиш, да го отминеш безразлично... - да си спомниш точно това. Че всеки е нечие дете. И зад всеки стоят безкрайно дълги дни и нощи на родителска тревога, на родителски страхове, надежди, упования, грижи, думи, жестове, внимание, усилия, саможертви, лишения, нерви. Стотици дни, часове, минути и секунди - от нечий родителски живот. Стотици нежни думи, мили жестове, радост и усмивки - от нечие родителско сърце и душа. Стотици молитви - от нечия родителска вяра. Стотици сълзи - от нечие родителско отчаяние... Това прави човека като банкнотите. Както те не са просто къс хартия, а имат номинална стойност. Така и всеки човек. И той има своята номинална стойност. Просто защото всеки човек е... НЕЧИЕ ДЕТЕ.
Затова, когато посягаш над човек, посягаш над НЕЧИЕ ДЕТЕ. И можеш или да погубиш, или да спасиш всичко, което анонимно стои зад него. Любовта!