Празен лист, неозаглавен стих, непрочетена книга - така изглежда в началото си всеки човешки живот. И както всяко ново начало е трудно и несигурно, така и животът е непредвидим и плашещ със своята неяснота. Първите изречения в новата книга написват родителите. Те са главните му автори и от тях зависи как ще възпитат рожбата си, какви примери ще и дадат. До голям степен родителите ми са „виновни” за това, което съм била, съм сега и което ще стана. Дори опитвайки се да изградя своята индивидуалност, аз несъзнателно подражавам на техните разбирания. Та нали те са главните автори на моя роман...
За развитието на действията в него определят не само родителите ми, но и средата, в която живея – всички мои близки, приятели и неприятели. Ежедневно всички тези хора ме затрупват с напътствия и поуки за различни ситуации в живота ми. Единствено от мен, като главен редактор на романа си, озаглавен „Живот”, зависи в кои съвети е добре да се заслушам и кои да не чуя, от гледна точка на това кои биха ми били от полза. Тази възложена ми задача никак не е лека, защото аз поемам риска от делата си, и трябва да съм готова да посрещна и последствията от тях.
За добро или лошо няма човек, който винаги намира правилния изход от всяка ситуация, за който няма нерешима задача. И на мен ми се е случвало да кажа нещо, което не мисля в яда си, да обидя с думите си някой близък човек, да стъпя „накриво”. В такива моменти, когато съжаля за постъпката си, ми се иска просто да скъсам листа от книгата и да го напиша отново, като променя реакцията си. Но как ще разбера,че съм сбъркала, ако последствията не ме накарат да се замисля върху случилото се, и да предотвратя евентуално подобни грешки в бъдеще? Именно по този начин аз трупам опит, израствам като личност и изграждам своя характер. А колко лесно би било просто да откъсна листа..Тогава моя роман щеше да бъде винаги забавен, съвършен, безгрешен. Може би в началото щеше да бъде завладяващ със своята позитивност, но бързо тази еднообразност би омръзнала на всеки читател, защото в реалността добрите и лошите моменти се редуват така, както се сменят деня и нощта. Ничий живот не е огрян от началото до края. Тъмните нощи са неизменен житейски спътник, за това няма как романа да е постоянно светъл.
Дали моята книга ще бъде скучна, криминална, поетична или приказна зависи само от мен- от собствените ми дела. От верните и грешни стъпки, които правя, от поуките и уроците, които научавам, от възможностите, които пропилявам или оползотворявам...
И също толкова ценен като книгата е живота, също толкова радост, мъка, обич, огорчение, надежди, провали и усмивки са събрани в него. И дори да имаме цяла библиотека с романи, този, който сами пишем е най-ценният и изстрадан, защото е отражение на собствените ни дела. Нека го напишем по най-добрия начин, защото книгата на живота се чете един път!
© Боряна Всички права запазени
Пожелавам ти здраве и успех занапред. Сигурна съм, че след като си осъзнала това, делата ти ще бъдат добри и ти ще бъдеш добър човек!!! /6/