Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пътищата разни ту се събират, ту се разделят. Така се случва често и в живота ни. Преминава той по различна непредвидена случайност или тръгва в различна, неочаквана посока. Но по него все ни води една и съща мисъл – че той си е наш и ни дава възможности и бъдни мисли. Та той, животът, е невъобразим лабиринт от очаквания, мисли, терзания и непрестанни разочарования. Препълнен с надежди, осеян с вятърни мелници, камъни в обувката и дори щастливи мигове. Много написано има за този странен начин на живеене и някак съвсем нормално е това, че у всеки усещането е различно. И може би най-ценното в това преживяване е начинът, по който ни се дават сили, мъдрост или пък съвети по нашия житейски път. Пре ...