Думата майка няма синоним. В същността си тя е божествена. И е истинска привилегия да има в живота ти жена, към която да се обърнеш с името „мамо”, защото майката е богатство, а нейното присъствие в живота ти, привилегия от Бога. Всяка майка е най-важният човек в живота на детето си, защото тя дава всичко за него. Дори сърцето ѝ да изгаря от болка понякога, тя ще излъже, че е добре, защото нейното дете трябва да я вижда с усмивка на лице, за да може и то да се усмихва и чувства щастливо.
Моята майка е моят герой. Животът ѝ след нейния брак никога не е бил щастлив, ала все пак единствена ѝ радост от него сме аз и брат ми. Съдбата успя да я пречупи в много отношения и днес тя е един сломен човек, но що се касае за нейните деца, е готова на най-висшите саможертви, за да ни защити и да поеме всеки удар върху себе си от любов към нас. Тя не е от онези хора, които блестят сред тълпата, които обичат да са в светлините на прожекторите и да събират овациите. Тя е скромна, едва забележима, но с голямо сърце.
Не винаги съм била примерната дъщеря, която майка ми заслужава да има. Не успях да последвам нейния пример на пълно смирение и саможертва. В нейно лице успях да видя човек, който е боец без да бъде нападателен. Видях красотата в това да си готов да простиш без да очакваш да сторят същото и за теб. Аз не можах да продължа този пример или поне все още не съм. На тази смирена по природа жена аз дължа своето съществуване, задоволяването на всяка моя ежедневна нужда, подкрепата през годините, притесненията, които е таяла за мен в сърцето си и лишенията, на които се е подлагала заради мен, като за някои от тях даже и не подозирам. Аз се гордея, че Бог е избрал тази жена да зачене в утробата си мен. Не зная до колко е вярна фразата, че ние избираме родителите си, но ако можех да избирам, пак би се спряла на тази силна жена.
Моята майка е моето богатство, моето всичко и не зная какво бих правила без нея един ден. Да, сърцето на майката продължава да живее извън нея чрез нейните деца, но моето сърце бие за и заради нея. Човек никога не може да се научи да живее без жената, дарила му живот. Тя няма заместител, а усещането за нейната липса, е най-големият душевен затвор, в който можем да попаднем. Вярвам, че всяка майка бди над детето си, дори и след като вече не е сред нас, защото Бог отдавна е допуснал в живота на всеки да има ангел наречен „майка” и топлината на този ангел може да бъде усетена и в най-мрачната и студена нощ, а целувката ѝ е щитът, с който би ни предпазила и от целия свят, ако се наложи.
Майка ми е моят лъч светлина, моята пътеводна звезда, моят добър пример. Тя не е имала щастието да израсне със своята майка, не е имала възможността да бъде милвана, обгрижвана и насърчавана от нея, защото я губи, когато е била само на 7 годинки. Но аз имах щастието да бъда отгледана от майка си и тя да е до мен до днес. Да ме защитава с цената на всичко, дори и когато съм наранявала сърцето ѝ, а това се е случвало много пъти. Мамо, благодаря ти, че ме обичаш, защото твоята обич е това, което ме крепи всеки ден.
© Николина Барбутева Всички права запазени