Вярвам.....

   Не мога да не те очаквам! Сигурен съм. Защото знам, защото усещам присъствието ти. Как си се зародила в мен, в момента, в който съм се родил. Зрънцето е посято- на зелената морава на моето съзнание.

Красиво ти се усмихвам, с топлина те обгръщам и с надежда все толкоз силно продължавам да те жадувам. Ти си моето съкровище. Онова, което пазя, съхранявам и развивам.

Да погалиш с вятъра косите ми, така цветно да обагриш мечтите ми, че да почна да летя. В облаците на безграничните ми чувства. Свободно и непринудено -  с очарование да изпълниш картината, в която съдбата ме е нарисувала. Онази, в която родителите са ме създали. Защото те заедно са я намерили. И по този начин, изпитвайки взаимно, са я създали в мен. 

Не мога да не те очаквам, защото вярвам- ще те намеря, ОБИЧ МОЯ!