3.06.2009 г., 17:19 ч.

Вярваме. Не вярваме. Прераждаме се... или не! 

  Есета » Други
2218 0 18
2 мин за четене

Както много други теми, свързани със свръхестественото, и тази предизвиква доста въпроси; много неизвестни, които се надяваме да намерим по един или друг начин; а някои се опитваме да открием сами... Прераждането е може би от вечните теми наред с любовта, красотата... Звучи екзотично и затова, вероятно, го свързваме с източните религии и философии; с египетската цивилизация или с индианските вярвания.

Съществуват методи, чрез които може да се пренесем в миналото на настоящия си живот, както и в минали животи. Става въпрос за регресивната хипноза. Много хора, подложили се на такъв сеанс, разказват изумителни неща, което още повече ни кара да вярваме, че наистина това не е краят; или поне не и за душата. Има риск от подобно преживяване (сеансът), тъй като според специалистите духът се отделя от тялото, за да предприеме такова „пътуване”. Е, за някои рискът може би си заслужава; или просто надделява любопитството...

Споменах вече за египетската цивилизация, която и до днес предизвиква безброй въпроси, учудване и мъничко... страх. Древните египтяни са имали един и същ йероглиф, с който са обозначавали думите "утроба" и "гробница". Това е доста любопитен факт, имайки предвид, че те не са правили нищо случайно. Друг интересен факт е, че първобитните хора, живели десетки хиляди години преди нас, погребвали умрелите в тялото на Майката-Земя, която в буквалния смисъл е била тяхна майка. Те слагали починалите настрани със сгънати към брадата колене - това е положението на зародиша. А може би те са знаели нещо, което ние днес не приемаме или не искаме да приемем? Дали не ни се струва прекалено „първобитно”? Но, от друга страна, ако е чак такава измишльотина, защо все още ни вълнува и предизвиква спорове и то на доста високо ниво?

Ако приемем, че се прераждаме и това по някакъв начин ни прави вечни и безсмъртни, вероятно ще променим до някаква степен ценностите си и поведението. Има два варианта: да насочим силите си към доброто, човешкото, вечните ценности, с мисълта, че в следващия живот ще живеем по-добре или да продължим да се занимаваме с безсмислени, незначителни и егоистични неща с мисълта, че имаме цяла вечност, безкрайно много време, което сега може да пилеем...

Искам  ли да зная дали съм живяла друг живот и каква съм била? Може би. Преди време имаше някаква игра, чрез която разбирахме това. Според нея в предишния си живот съм била мъж, занимавала съм се с астрономия и математика, живяла в Южна Америка  и то преди Колумб да я открие, т.е. била съм индианец, хаха... Това не промени начина ми на живот, но ме накара да потърся връзка, нещо, което е останало от тогава. Опитът ми не беше много успешен -  в този живот нямам нищо общо с описаното от предишния.

Възможно ли е в предишен или следващ живот да сме били или да бъдем някое животно, растение? Можем ли да изберем кога и в какво да се преродим?  Вярно ли е, че понякога се прераждат хора, които трябва да довършат нещо? Или започваме на чисто?  Искаме ли да знаем? Всеизвестното дежа-вю може ли да е прераждане, или паралелен свят, или просто игра на съзнанието?... По колко пъти може да се преродим?...

А може би изобщо няма прераждане. И това е само надежда, че може пак да се срещнем... Някъде... Някога...

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ради, благодаря, че споделяш някои въпроси и мнението си. Поздрави!
  • Дори и да има нещо като прераждане, след като липсва памет от минали преживявания, следователно всичко е приключено. Защото паметта е нещото, което ни идендифицира в пространството и времето. Освен това каква е гаранцията, че непременно ще се преродиш в човек; къде е казано това? Ами ако излезе червей, крокодил, насекомо, свиня или плазмодий? На планетата има достатъчно други живи същества, които също битуват в пространството и времето. Освен това според приблизителни изчисления, вселената съдържа милиарди населени планети - някои със, а други без технологични цивилизации; не сме само ние и е пълен абсурд да си въобразяваме, че е така. Не се знае къде, кога и в какво ще се преродиш, ако изобщо е възможно това...
  • Светлана, благодаря за мнението! Наистина това е много красиво обяснение... Поздрави!
  • Аз съм била философ в Австралия през 12..г. Какви грехове изкупвам, та се случих тук с този мъж?! Даже съм стар дух, което значело, че няма да се прераждам вече, т.е. изпълнила съм си мисията на земята. Но нали дори да се преродим, ние нямаме спомени за предишни животи, започваме от самото начало. Значи все пак се живее веднъж. И трябва да е пълноценно, а не - я аз сега ще се мъча, пък другия живот. Или сега ще го давам през просото пък после...Когато отидем на гробищата си даваме сметка колко е кратък живота и как трябва да го ценим. Но щом излезем...за такива глупости се ядосваме и си късаме нервите, че е срамота. Трябва да имаме приоритети - здравето, любовта, добрата дума...дребни наглед неща и после всичко останало по-малко. А най-хубавото обяснение за смъртта, която е неизбежна съм гледала във филм по книга на Шърли Маклейн Бийти. Когато човек медитира душата му се отделя от тялото и се понася нагоре и нагоре, над сгради над града. Лети леко и вижда всичко. Прикрепена е към сребърна нишка, която я връща обратно в тялото. Когато смъртта настъпи просто нишката се къса и душата не може да се върне обратно, тагава настъпва смъртта на тялото, но душата продължава полета си като балонче пуснато в небето. Неизбезно е да се разделим с нея, нека поне живеем красиво!!! Мария!!!
  • Маргарита, Христо, Диана, благодаря за прочита и мненията! Не претендирам за изчерпателност по темата. Това са просто мои разсъждения подкрепени с някои факти. Поздрави!
  • Има или не прераждане, това не можем да знаем, но ако вярваме в Бог и то в този, който е умрял на кръста заради нас, ще вярваме, че краят на този живот не е истинският край и ше живеем нравствено. Поздрав!
  • Любопитна тема. По нея много може да се говори! Харесах това есе!
  • Есето е чудесно! Вечните въпроси и истини в този живот. Струва ми се обаче, че вече вяра в това, че душата е нетленна, не е достатъчно. Има толкова много научна литература по въпроса, с обяснения защо е така. Всичко е толкова просто и логично на този Свят, във тази Вселена, всичко е Енергия, която ни свърза. Харесва ми този вариант в есето: да насочим силите си към доброто, човешкото, вечните ценности, с мисълта, че в следващия живот ще живеем по-добре и т.н и т.н.
  • Грег, вярно, че може само да предполагаме. Но, като че ли, така е по-интересно.
    Дими, благодаря! Винаги ми пишеш много мили думи. Радвам се, че често ме навестявате - това значи много за мен.
    Никодим, май че след като си задаваме тези вапроси, се надяваме да има още ...
    Веси, зная, че не мога да изчерпя темата... Но много обичам да задавам въпросчета.
    Нели, какво да кажа?! Богат житейски опит имаш...
    Благодаря, че ме навестихте и споделихте!
  • Хахахах! Индустриалец и Гувернантка в Северна Англия и Австралия..
  • Темата, която повдигаш е много обширна. Не само регресивната хипноза и другите, посочени от теб примери са основание да вярваме в прераждането.
    Аз лично вярвам. Душата е нетленна.
    Поздрав за провокативната тематика. Нека всеки сам си даде отговор в какво и защо вярва!
  • Понякога изглежда, че вярата ни зависи от това как живеем, пропусналите своите Шансове, започват да вярват в прераждането - някъде там, напред в безкрайния кармичен цикъл те ще изживеят живота си така както са желали, но пропуснали сега, в този живот. До скоро отказвах да вярвам във вечния живот, струваше ми се нелогично и ненужно, а сега зная, че живота ми на тази Земя не ми е достатъчен...
  • Обичам твоята "къщичка" защото в нея внаги кипи живот. Много гости те навестяват и знаеш ли защо? Защото си оригинална и неповторима. Успех и занапред. С обич Дими
  • Аз пък разбрах, че съм бил продавач на зеленчуци в Северна Америка, пак преди Колумб и съм умрял от отравяне. Сигурно за това сега не налитам много на зеленчука.
    А а иначе ще кажа, че никой не може да ни даде сведения от първа ръка по този въпрос, да това си остава в сферата на предположенията.
  • Фея, всеки вярва в нещо. Хубаво е да има в какво!
    Миа, въпроси само да искаме. Но искаме и отговори... Може някой от "разбунените" да даде отговор - някакъв.
    Светлана, добре че имаме света на изкуството.
    Нели, дано не спрем да се питаме; може да получим и отговори.
    Благодаря ви, че навестявате моята "къщичка", за милите думи и за споделените мнения. Поздрави!
  • Прераждането и животът след смъртта...Свързваме ги почти винаги с реалния живот днес.. Защо ? Как ? Дали ? Няма да спрем да се питаме никога
  • Аз съм за надеждните срещи в света на изкуството-той е сигурен, гостоприемен, вечен, а и ти създаваш красиви и стойностни неща. Обичам твоята "къщичка". Благодаря ти!!!
  • Интересна тема!Аз лично вярвам в кармата и прераждането.Всичко е свързано с еволюцията.Минали сме растителната, животинската и сега сме в човешката...
Предложения
: ??:??