Както много други теми, свързани със свръхестественото, и тази предизвиква доста въпроси; много неизвестни, които се надяваме да намерим по един или друг начин; а някои се опитваме да открием сами... Прераждането е може би от вечните теми наред с любовта, красотата... Звучи екзотично и затова, вероятно, го свързваме с източните религии и философии; с египетската цивилизация или с индианските вярвания.
Съществуват методи, чрез които може да се пренесем в миналото на настоящия си живот, както и в минали животи. Става въпрос за регресивната хипноза. Много хора, подложили се на такъв сеанс, разказват изумителни неща, което още повече ни кара да вярваме, че наистина това не е краят; или поне не и за душата. Има риск от подобно преживяване (сеансът), тъй като според специалистите духът се отделя от тялото, за да предприеме такова „пътуване”. Е, за някои рискът може би си заслужава; или просто надделява любопитството...
Споменах вече за египетската цивилизация, която и до днес предизвиква безброй въпроси, учудване и мъничко... страх. Древните египтяни са имали един и същ йероглиф, с който са обозначавали думите "утроба" и "гробница". Това е доста любопитен факт, имайки предвид, че те не са правили нищо случайно. Друг интересен факт е, че първобитните хора, живели десетки хиляди години преди нас, погребвали умрелите в тялото на Майката-Земя, която в буквалния смисъл е била тяхна майка. Те слагали починалите настрани със сгънати към брадата колене - това е положението на зародиша. А може би те са знаели нещо, което ние днес не приемаме или не искаме да приемем? Дали не ни се струва прекалено „първобитно”? Но, от друга страна, ако е чак такава измишльотина, защо все още ни вълнува и предизвиква спорове и то на доста високо ниво?
Ако приемем, че се прераждаме и това по някакъв начин ни прави вечни и безсмъртни, вероятно ще променим до някаква степен ценностите си и поведението. Има два варианта: да насочим силите си към доброто, човешкото, вечните ценности, с мисълта, че в следващия живот ще живеем по-добре или да продължим да се занимаваме с безсмислени, незначителни и егоистични неща с мисълта, че имаме цяла вечност, безкрайно много време, което сега може да пилеем...
Искам ли да зная дали съм живяла друг живот и каква съм била? Може би. Преди време имаше някаква игра, чрез която разбирахме това. Според нея в предишния си живот съм била мъж, занимавала съм се с астрономия и математика, живяла в Южна Америка и то преди Колумб да я открие, т.е. била съм индианец, хаха... Това не промени начина ми на живот, но ме накара да потърся връзка, нещо, което е останало от тогава. Опитът ми не беше много успешен - в този живот нямам нищо общо с описаното от предишния.
Възможно ли е в предишен или следващ живот да сме били или да бъдем някое животно, растение? Можем ли да изберем кога и в какво да се преродим? Вярно ли е, че понякога се прераждат хора, които трябва да довършат нещо? Или започваме на чисто? Искаме ли да знаем? Всеизвестното дежа-вю може ли да е прераждане, или паралелен свят, или просто игра на съзнанието?... По колко пъти може да се преродим?...
А може би изобщо няма прераждане. И това е само надежда, че може пак да се срещнем... Някъде... Някога...
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены